Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На 22 април е осветено знамето на Априлското въстание

На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.

“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.

Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“

“По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лъжата

В това издание на подкаста "Импулсът в мен" говорим за лъжат! Присъства ли тя в нашето ежедневие, кога ползваме лъжи, можем ли да живеем без тях и как се справяме със сложните ситуации, до които стигаме, след като излъжем? Чуйте!

публикувано на 17.03.25 в 13:13
Проф. Момчил Методиев, Ана-Мария Кръстева и Роман Стоянов

Ролята на БПЦ при спасяването на българските евреи

Ако не помним миналото и не си взимаме поуките от него, има опасност то да се повтори. Като   насочвам темата към съдбата на българските евреи по времето на Холокоста, си давам сметка колко болезнено труден и противоречив може да е разказът за онази епоха. Защото няма как да се избегне въпросът защо евреите в пределите на Царство България (около 50..

обновено на 17.03.25 в 12:29
Илюстративна снимка

Интерактивно обучение: Учители се запознават с обработката на сателитни данни

"Голямото предизвикателство при поява и предотвратяване на бедствия" е част от инициатива на ЕС, свързана с програмата "Коперник" за ученици. Събитието, отворено за ученици и учители, ще се проведе на 19 март в Интер Експо Център. По време на него екип на Института за космически изследвания и технологии към БАН ще проведе обучение за учители, свързано..

обновено на 17.03.25 в 10:45
Арх. Петър Диков

Арх. Петър Диков: Развитието на града не е администриране, а перспектива

За историята на Съюза на архитектите в България (САБ) и предизвикателствата пред съвременните архитекти разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на САБ по повод 60 години от основаването на съюза. Българското техническо дружество, създадено през 1885 година в Русе, е едно от първите професионални сдружения в България. През 1893..

публикувано на 17.03.25 в 10:35

Акцентите в предстоящото изложение "Световно образование 2025"

Дни преди откриването на изложението "Световно образование 2025" разговаряме с Николай Христанов от "Интеграл", организатори на изложението. Христанов запознава слушателите на "Нашият де"  с за тенденциите във висшето образование в чужбина, възможностите за кандидатстване и кариерните перспективи. На 22 март в гранд хотел "Милениум" ще..

публикувано на 17.03.25 в 09:50