Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Златимир Коларов

Моноклоналните антитела – същност и приложение

проф. Златимир Коларов
Снимка: Стаматина Никова

В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19.

Принципът на действие на тези антитела е да се свързват с шиповия протеин и да не му позволяват да се захване за стената на клетката и да навлезе в нея. Терапията представлява венозна инфузия.

Какво представляват моноклоналните антитела и къде се прилагат към този момент в областта на медицината?

Темите коментира проф. Златимир Коларов, ревматолог към Клиниката по ревматология към Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

“Ще тръгна малко по-отдалеч, за да обясня как точно действат. Израз на гениалността на създателя на природата е възможността отделните клетки да обменят информация по между си. И те произвеждат дадена клетка по неизвестни причини много хармонично спрямо общата функция на организма, произвеждат белтъчна молекула, която живее в пространството в кръвта в биологичните течности няколко минути, но в тези няколко минути тя отива до друга съседна клетка и се свързва с белтък, т.нар. "рецептор" върху повърхността на другата клетка, с което се задейства нейният отговор.

В една от книгите си бях написал следното – чрез цитокините, тези междинни молекули, клетките обменят информация помежду си. Едната клетка задейства чрез белтъка другата клетка как да реагира. Това е едно огромно разнообразие от различни белтъчни молекули, с които поддържат вътрешна хармония, защитата и реакцията на клетките при определени условия.

Тези белтъци се наричат цитокини или медиатори, т.е. посредници. Една част от тях са т.нар. "противовъзпалителни", които предизвикват възпалителен отговор в организма, под влияние на различни външни въздействия.

Възпалението е биологична реакция, с която се стреми да се преодолеят тези патогенни въздействия, болестотворните. Но тъй като те, когато минат в по-голямо количество, могат да бъдат и болестотворни. И организмът е създал друга система, пак белтъци, които ги неутрализират. Те се свързват със съответния рецептор и го блокират и тази белтъчна молекула не може упражни своя биологичен ефект.

И тъй като те се пръскат в голямо количество под влияние на тази инфекция, те вече имат отзащитен или нормален за организма ефект, те стават патогенни и много болестотворни, много рискови.

И сега знам, че вървят точно тези проучвания. Моноклонални антитела – това е точно тази част от белтъчната молекула на неутрализиращите цитокина молекули, съвсем най-активната част, която се свързва с цитокина и го неутрализира, най-общо казано.

Тя може да се свърже и с белтъчната молекула върху повърхността на клетката, където цитокинът действа, и по този начин той да не може да упражни своя ефект. И това е принципът на съвременното лечение с биологични средства, което е нова ера в лечението изобщо. Не само на ревматичните болести, но много голяма част и в онкологичните болести. Сега навлиза в гастроентерологията, в дерматологията, почти във всички области на медицината.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35