Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Златимир Коларов

Моноклоналните антитела – същност и приложение

проф. Златимир Коларов
Снимка: Стаматина Никова

В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19.

Принципът на действие на тези антитела е да се свързват с шиповия протеин и да не му позволяват да се захване за стената на клетката и да навлезе в нея. Терапията представлява венозна инфузия.

Какво представляват моноклоналните антитела и къде се прилагат към този момент в областта на медицината?

Темите коментира проф. Златимир Коларов, ревматолог към Клиниката по ревматология към Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

“Ще тръгна малко по-отдалеч, за да обясня как точно действат. Израз на гениалността на създателя на природата е възможността отделните клетки да обменят информация по между си. И те произвеждат дадена клетка по неизвестни причини много хармонично спрямо общата функция на организма, произвеждат белтъчна молекула, която живее в пространството в кръвта в биологичните течности няколко минути, но в тези няколко минути тя отива до друга съседна клетка и се свързва с белтък, т.нар. "рецептор" върху повърхността на другата клетка, с което се задейства нейният отговор.

В една от книгите си бях написал следното – чрез цитокините, тези междинни молекули, клетките обменят информация помежду си. Едната клетка задейства чрез белтъка другата клетка как да реагира. Това е едно огромно разнообразие от различни белтъчни молекули, с които поддържат вътрешна хармония, защитата и реакцията на клетките при определени условия.

Тези белтъци се наричат цитокини или медиатори, т.е. посредници. Една част от тях са т.нар. "противовъзпалителни", които предизвикват възпалителен отговор в организма, под влияние на различни външни въздействия.

Възпалението е биологична реакция, с която се стреми да се преодолеят тези патогенни въздействия, болестотворните. Но тъй като те, когато минат в по-голямо количество, могат да бъдат и болестотворни. И организмът е създал друга система, пак белтъци, които ги неутрализират. Те се свързват със съответния рецептор и го блокират и тази белтъчна молекула не може упражни своя биологичен ефект.

И тъй като те се пръскат в голямо количество под влияние на тази инфекция, те вече имат отзащитен или нормален за организма ефект, те стават патогенни и много болестотворни, много рискови.

И сега знам, че вървят точно тези проучвания. Моноклонални антитела – това е точно тази част от белтъчната молекула на неутрализиращите цитокина молекули, съвсем най-активната част, която се свързва с цитокина и го неутрализира, най-общо казано.

Тя може да се свърже и с белтъчната молекула върху повърхността на клетката, където цитокинът действа, и по този начин той да не може да упражни своя ефект. И това е принципът на съвременното лечение с биологични средства, което е нова ера в лечението изобщо. Не само на ревматичните болести, но много голяма част и в онкологичните болести. Сега навлиза в гастроентерологията, в дерматологията, почти във всички области на медицината.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивалът "АЛО, КОСМОС | Говори България" и мечтите нависоко

Човешкият дух не спира да лети напред и нагоре – това ще докаже Четвъртото издание на младежкия научен фестивал "АЛО, КОСМОС | Говори България", който се завръща на 25 юни от 10 ч. в София Тех Парк. За научните работилници, интерактивните изложби, провокиращите мисълта лекции и демонстрации говори в "Нашият ден"  доц. д-р Владимир Божилов –..

публикувано на 24.06.24 в 09:58

Емил Данаилов между лунните пейзажи на Исландия и пустинята Тасили н'Аджер в Алжир

Исландия определено е страна, която вълнува въображението със своите гейзери, водопади, сурова природа и народ, потомци на викингите. Вероятно приказната среда е причината 80 на сто от исландците да са абсолютно убедени, че троловете съществуват и че горски гора живеят във всяка скала. Най-омагьосваща е обаче перспективата да видиш с очите си, не..

публикувано на 24.06.24 в 08:50
Атанас Кръстанов

Атанас Кръстанов: Какво се случи след аварията в Чернобил през 1986 година?

Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт. "Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика,..

публикувано на 23.06.24 в 09:55

Проф. Йордан Калайков: От нас зависи да настроим себе си да приемаме ежедневието си

Проф. Йордан Калайков издаде книгата "Педагогически размисли и прозрения". Той е професор, доктор на науките, писател и художник. Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са издавани в сп. “Пламък”, сп. ”Везни”, “Литературен вестник”, “Литературен форум” и др. Негови..

публикувано на 22.06.24 в 09:30
Гледка от стария град

Ронда – град на бикоборци и бандити

Ронда е един от най-старите градове в Европа. Разположен е в южната част на Испания, на 100 км североизточно от Малага в Андалусия. Наричат го "селище на тореадори и бандити". Защо го свързват с бикоборците? Обяснението за бандитите е лесно – пътят до Ронда върви по ръба на дълбока пропаст, а самият град е разположен високо в планината върху две..

публикувано на 21.06.24 в 16:40