Ренета Инджова: Свикнахме да живеем в условия на мафия

„Мъжка работа“ ли е политиката в България и каква е ролята на личността на политическата сцена в локален и глобален план?

Темите коментира в “Нашият ден“ Ренета Инджова – бивш премиер на България.

“Абсолютно – личността оказва голямо влияние на поста премиер, особено в общества, в които няма политическа традиция. Социалната структура е неоформена. Единият казва, че е десен, но би трябвало да си изразител на интересите на едно капиталистическо общество или група. Другият бил ляв, ама представлява левите олигарси. Третият се смята, че е в средата, а всъщност иска да бъде и от двете страни.

Личността, в условия, когато не е изградена традицията и възможността да се рекрутира от обществото онзи, който представлява социалната структура – тези, които представлява, разбира се, че личността е важна.

Та не беше ли личността на диктатора 36 години нещото, което определяше дори и дали можеш да разказваш вицове, или ще си мълчиш. И сега, когато неговият охранител е станал за смях на целия свят, и вие казвате – той три мандата, пък аз три месеца. Ами той за тези три мандата направи лицето на България такова, че аз не знам колко десетилетия са нужни, за да изчистим този образ.“

Призовава

“Имах разбирането доскоро, че жените са по-устойчивата и по-отговорната част и с повече морал във всичко, което правят. От вкъщи до работата. Разчитала съм на това. Дълги години по света съм обяснявала, че това е нещото, което България, независимо от изостаналостта си, има като изключително предимство и самият факт на моята политическа биография го доказва.

Имам призив към жените, които ще участват в каквото и да било в обществения живот, поради моралната криза, в която нашето общество изпадна. Сега надеждата ми е, че изправящата функция и роля отново се пада на жените.

Обръщам се към жените, които са жертва на издевателства, онова отношение, което моделът Борисов към всички, които работят в обществения сектор прояви. Онази приласкателна и прелъстяваща сила, която той до ден-днешен продължава да прилага към жените. Като започнете от неговите най-близки, които му правят образа, и стигнете до тези, които са си на работното място и трябва да бъдат прегръщани, за да бъдат снимани. Неща, които по света са недопустими. Всеки си пази достойнството и не иска да бъде подлаган на каквото и да било унижение. Никаква “Истанбулска конвенция“ не е необходима, за да могат жените да се изправят срещу това зло, което ги унижава.

Обръщам се от служителите на здравните министерства, които са приютили нашия премиер в оставка, през учителите, през съдиите – жени, през прокурорите – жени, през всички, които по един или друг начин се съгласяваха да изповядват и да бъдат използвани в този морал на подчинение, на унижение и на превръщане на всичко в една такава гнусна политическа, обществена, социална атмосфера, която ни прави за резил пред целия свят.“

Най-важното в момента

“Да стигна до това да призовавам една част от обществото в лицето на жените да се изправят. За морално изчистване и преобразяване въобще на поведението ни всяка минута, всяка секунда. Това означава, че нещата са стигнали до там, където общите стереотипи, общото поведение – виждате, искат все да се говори, концесионира, да се правят договорки едни с други. Като се има предвид, че целият ни механизъм на развитие досега на тази основа е бил създаден. Аз разчитам, че когато една ситуация се е превърнала в трагедия, един катарзис е нещото, което ще освободи обществото. Тази мъртва хватка, в която сме.“

Защо още говорим за мафия

“Защото свикнахме да живеем в условия на мафия. Може би българинът си харесва да има някой, който да го пази от други. И мафията в България изпълнява тази роля. Той седи и чака тази мафия да е благосклонна към него. И в крайна сметка да има за всички. Този стереотип е нещото, с което съм се борила вече 30 години. Нещата циклично се повтарят отново. Ако забелязвате, отново започва утихване по въпроса – ще се извършва ли операция “чисти ръце“. Ще се постигне ли справедливост и възмездие, а това е, което хората искат и те го искат 30 години. Но го искат по някакъв неизразен начин. В последните 10 месеца излязоха на улицата и искат само и единствено това.

Искам да отправя предупреждение – новите политици, ако смятат, че отново ще се опитат да се изплъзнат от този първи и най-важен императив на нашия живот днес, този път ще се излъжат.

За тези 30 години България продължи да съществува без контра и баланси на властта в лицето на правна и съдебна система. Продължи да съществува в дундурканията на една медийна система, която е отстъпила едно място назад в свобода на изразяване – не 112-о място трябва, и 140-о място за нас е много! Тези две сфери са основно виновните за невъзможността българското общество да излъчи сили и генератори за наказване и възмездие за престъпления. Ние тук знаем, че живеем в най-безнаказаната, в най-корумпираната, в най-невъзможната – дори да се покаже истината за системата, в която живеем – страна.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.