На 16 април 1879 г. Учредителното Народно събрание в Търново приема първата конституция на България, известна като Търновска. Тя се състои от 22 глави и 169 члена и е посочвана като една от най-либералните за времето си. Според нея Българското княжество се определя като конституционна монархия с парламентарно представителство, като монархът има ключова роля в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от т.нар. "Конституция на Народна република България", известна още като "Димитровска". Тази промяна е предшествана от референдум. На 22 юни 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. В запис от 1986 г. юристът Михаил Геновски, който по онова време е народен представител от Българския земеделски народен съюз в 26-то Обикновено Народно събрание, припомня положителния резултат от проведения референдум и цитира декларацията, която председателят на тогавашното Народно събрание Васил Коларов, прочита на 15 септември 1946 г.
На 4 декември 1946 г. е публикуван проектът, а година по-късно Шестото Велико народно събрание приема т.нар. "Конституция на Народна република България". Според нея върховен законодателен орган става еднокамарното Народно събрание, постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, а изпълнително-разпоредителната власт се поема от Министерския съвет.
Димитровската конституция е в сила до 18 май 1971 г., когато започва да действа новата конституция, позната още като "Живковска". Отново след референдум, тя е приета от Петото народно събрание. Според тази конституция Българската комунистическа партия ръководи държавата в сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Върховен орган на законодателната власт е Народното събрание, а броят на народните представители е 400. Изпълнителната власт отново е поета от Министерския съвет, а съдебната власт се представлява от Върховния съд и главния прокурор. На знаков митинг за отмяната на чл. 1 от Живковата конституция, състоял се пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., лидерът на основания преди седмица Съюз на демократичните сили д-р Желю Желев изразява надеждите си, че новата конституция ще бъде в духа на някогашната демократична Търновска конституция.
Конституцията от 1971 г. е заменена от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Нейното приемане е съпроводено от т.нар. "Протест на трийсет и деветимата". Именно толкова са народните представители, които напускат заседанията на парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с готвените промени. Въпреки това тази конституция е приета и действа до днес, като са правени различни изменения. Едни от ключовите поправки са направени през 2005 г. във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, а последните са свързани с реформите в областта на правосъдието.
Чуйте повече в звуковия файл.В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg