Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Търновската конституция – първият основен закон на България

16 април – Ден на Българската конституция

Снимка: БГНЕС

На 16 април 1879 г. Учредителното Народно събрание в Търново приема първата конституция на България, известна като Търновска. Тя се състои от 22 глави и 169 члена и е посочвана като една от най-либералните за времето си. Според нея Българското княжество се определя като конституционна монархия с парламентарно представителство, като монархът има ключова роля в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от т.нар. "Конституция на Народна република България", известна още като "Димитровска". Тази промяна е предшествана от референдум. На 22 юни 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. В запис от 1986 г. юристът Михаил Геновски, който по онова време е народен представител от Българския земеделски народен съюз в 26-то Обикновено Народно събрание, припомня положителния резултат от проведения референдум и цитира декларацията, която председателят на тогавашното Народно събрание Васил Коларов, прочита на 15 септември 1946 г.

На 4 декември 1946 г. е публикуван проектът, а година по-късно Шестото Велико народно събрание приема т.нар. "Конституция на Народна република България". Според нея върховен законодателен орган става еднокамарното Народно събрание, постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, а изпълнително-разпоредителната власт се поема от Министерския съвет.

Димитровската конституция е в сила до 18 май 1971 г., когато започва да действа новата конституция, позната още като "Живковска". Отново след референдум, тя е приета от Петото народно събрание. Според тази конституция Българската комунистическа партия ръководи държавата в сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Върховен орган на законодателната власт е Народното събрание, а броят на народните представители е 400. Изпълнителната власт отново е поета от Министерския съвет, а съдебната власт се представлява от Върховния съд и главния прокурор. На знаков митинг за отмяната на чл. 1 от Живковата конституция, състоял се пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., лидерът на основания преди седмица Съюз на демократичните сили д-р Желю Желев изразява надеждите си, че новата конституция ще бъде в духа на някогашната демократична Търновска конституция.

Конституцията от 1971 г. е заменена от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Нейното приемане е съпроводено от т.нар. "Протест на трийсет и деветимата". Именно толкова са народните представители, които напускат заседанията на парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с готвените промени. Въпреки това тази конституция е приета и действа до днес, като са правени различни изменения. Едни от ключовите поправки са направени през 2005 г. във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, а последните са свързани с реформите в областта на правосъдието.

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00