На 15 април се навършват 30 години от основаването на Европейската банка за възстановяване и развитие, в която участват всички европейски държави – как инвестициите на Европейската банка подкрепяха Централно и Източноевропейските страни по пътя им към изграждането на пазарна икономика, обновяването на инфраструктурата и развитието на малък и среден бизнес?
Надя Петкова, директор на отдела за финансиране и развитие на малкия и средния бизнес на ЕБВР коментира темата в “Нашият ден“:
“Идеята се заражда още преди 1990 г. Няколко дни след падането на Берлинската стена. Това е 1989 г., ноември месец. Идеята е на тогавашния френски президент Франсоа Митеран за създаването на Банка за модернизация и развитие на Европа. Впоследствие модернизацията морфира в реконструкция и 17 месеца по-късно на този ден се създава Европейската банка за възстановяване и развитие.
Само преди няколко седмици направихме шестхилядния си проект и достигнахме 150 млрд. инвестиции за последните 30 години в нашите страни членки.
Основната идея за създаването на банката е да допринесе за икономическия прогрес, но най-важното е да подпомогне прехода към пазарна икономика на нашите страни. Моделът на банката беше особено успешен, още от самото начало. Като помислим в началото на 90-те години – ускореното навлизане на принципите на пазарна икономики в нашите страни – скоростта беше страхотна. И това в съчетание с прилив на големи чуждестранни инвестиции.
Следващата декада е последвана от поетапно влизане на различните страни в Европейския съюз, особено 2004-2007, и свързаните с това европейски фондове, които се предоставят за подпомагането на икономиките.
Продължаваме да се разрастваме, имаме идеи за навлизане в нови държави. С влизането на страни като Турция, Йордания, Тунис, Мароко и Египет банката преосмисли някои от стратегическите си планове.
Но най-важното в отличителния модел на нашата банка е наблягането на инвестиции в частния сектор. Тези инвестиции са 75% от обема на банката. Много важен момент е, че ние правим всички тези инвестиции, свързани и ангажирани с диалог по политиките и предоставящи технически съвет, което върви ръка за ръка с инвестиционната политика на банката, които са насочени към насърчаване на иновации и изграждане на модерни конкурентоспособни, най-вече интегрирани икономики. Всичко това сме правили с много широк набор от финансови инструменти, които са съобразени с конкретните проекти.
Инвестиционната политика на банката е съдействала през годините за осъществяване на структурни и на секторни реформи в страните на дейност.
Процесите на приватизация продължават в определени сектори в различните страни. Но това подпомага навлизането на частния сектор и разширяването на дела на частния сектор в тези страни, което е една от основните цели за банката. Това не означава, че банката работи само с него. Да не забравяме, че за да има един добре функциониращ частен сектор, общественият сектор трябва също да бъде на добро ниво.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Красимир Дачев – зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата и председател на УС на „Свилоза“, коментира темата в "Нашият ден":
“Свилоза“ беше първото изцяло българско предприятие, финансирано от Европейската банка за възстановяване и развитие.
“Това беше още в далечната 2003 г. Ние бяхме първото българско предприятие, което получи кредит. Тогава ми казаха: “Ако искате да инвестирате нещо в екологията, ние можем да вдигнем размера на кредита". Реших да разреша всичките екологични проблеми на “Свилоза“. Тогава се купуваха филтри по 1 млн. евро, взех няколко филтъра, купих много неща. Оттогава “Свилоза“ няколко пъти е "Зелена компания на България". Защото решихме основните екологични проблеми.
Европейската банка, освен кредит, дава и перспектива. Ние бяхме първото предприятие в Югоизточна Европа, което инвестира в емисии, които сега са много модерни. Тогава още никой не знаеше какво е емисия. Ние махнахме мазут, махнахме други неща, и започнахме да пестим от емисии, защото премахнахме всички такива течни горива, които ползваме. Променихме физиономията на фабриката, нейното бъдеще. Увеличихме близо два пъти и половина обема на производството, автоматизацията.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Румен Цонев, главен изпълнителен директор на „КЦМ 2000”, разказа в “Нашият ден“ какво се е променило в предприятието след финансирането от Европейската банка за възстановяване и развитие:
“Нашият проект беше подкрепен от банката и без това нямаше да бъде осъществен. Той беше за технологично обновление с много сериозен екологичен и социален ефект. Невъзможно е да се получи финансиране от ЕБВР, ако няма значим екологичен ефект от инвестирането на техните пари.
През 2010 г. на 1 септември подписахме договор с тях. ЕБВР бяха една от двете основни финансиращи институции. Успяхме да изградим един чисто нов завод за производство на олово, най-модерният в целия свят.
Общото количество на технологичните газове, които излизат от нашия завод, е около 25 пъти по-малко. Това е огромна стъпка. По този начин дадохме възможност да бъдат окончателно решени всички едновремешни екологични проблеми.
Хората – представете си инженери, металурзи, технолози – работят в едни чудесни командни зали, в които процесите се управляват с помощта на компютри. Това е металургията на ХХI в. Нещо съвършено различно от това, което всички сме виждали в годините преди.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg