Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

15 години от кончината на откривателя на шестия сърдечен тон – проф. Иван Митев

| обновено на 15.04.21 в 09:31
Снимка: Архив

Иван Иванов Митев е български професор, педиатър-кардиоревматолог и откривател на шестия сърдечен тон. Шестият сърдечен тон е известен в медицината още като „тон на Митев“. Откритието е обявено за българското научно постижение на XX век. Първият и вторият сърдечен тон могат да бъдат чути с просто ухо. Третият и четвъртият са „достъпни“ благодарение на стетоскопа. Петият сърдечен тон е открит през 1951 година от френският кардиолог Карло. Той може да се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон, открит от проф. Митев, е единственият, който е открит по време на систолата (съкращението на миокарда на предсърдията или камерите). Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Венец на неговите научни търсения е откритият от него шести сърдечен тон, за което има Диплом за научно откритие № 2 с приоритет от 23.07.1973 г. През 1974 г. Иван Митев публикува своето откритие в списание “Педиатрия“. 

След като научното откритие е безспорно доказано и признато през 1980 г., в България е издадена пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология. 

Преди 15 години проф. Иван Митев си отива от този свят, оставяйки след себе си научни изследвания и практика в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията към ревмокардиологичните заболявания. Особен е интересът му в областта на безкръвната функционална диагностика на сърдечно-съдовите болести. Той има над 50 научни публикации, включително в чуждестранни научни списания. Проф. Иван Митев е един от най-активните автори по проблемите на специалната педиатрия.

Награден е с почетен знак на Медицинския университет в София за големи заслуги в развитието на българското образование, наука и практика. Награден е също и с почетен знак на Българската педиатрична асоциация.

Проф. д-р Иван Иванов Митев е роден на 04.10.1924 г. в с. Крушовица, Врачанско. 

Включва се като доброволец в Българската армия и участва в боевете във Втората световна война. 

Завършва медицина в София с отличен успех.

Разпределен е на работа като инспектор по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в гр. Русе. От 1953 г. до 1960 г. е началник на този отдел. Фокусът на вниманието е насочено към предоставяне на качествено здравеопазване, строеж на нова областна болница в Русе и снижаване на детската смърт в региона, особено в Лудогорието.

От 1960 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия (НИП). Там той преминава цялата йерархична стълба – от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител клиника, зам.-директор и директор. Ръководи НИП от края на 1984 г. до 1989 г., като в него работят повече от 700 души, а леглата са повече от 600. Негова заслуга е построяване на сградата на поликлиниката към Университетската педиатрична болница, която е основен наследник на бившия НИП. Съществен е приносът на проф. Митев за развитие на Клиниката по ревмокардиология.

Неговите научни интереси са в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания, и по-специално към безкръвната функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания. Има над 50 научни публикации, вкл. и в чуждестранни научни списания. Един от най-активните автори по проблемите на социалната педиатрия.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията, и особено в детската ревмокардиология.

Проф. д-р Иван Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, председател на Софийския клон на педиатричната асоциация, член на редколегията на сп.”Педиатрия”. 

Награден и с почетен знак на Медицински университет-София за големи заслуги в развитието на българското медицинско образование, наука и практика, а също и с почетен знак на Българската педиатрична асоциация за цялостен принос на педиатрията и детското здравеопазване.

Чуйте повече от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05