Шестимата ни полярници – Йордан Тодоров, Петър Сапунджиев, Емил Иванов, Николай Николов, Камен Недков и лекарят д-р Атанас Пелтеков, след около месец закъснение, на 14 април са напуснали района на Антарктика и вече са в Чили.
С уругвайски военен самолет антарктиците ни са пристигнали в най-южния чилийски град Пунта Аренас. Този самолет е извършил последния за сезона полет от о-в Кинг Джордж за Монтевидео.
Още от самото начало българската експедиция започна със закъснение. Испанският кораб „Есперидес“, с който бе планирано да пристигнат на о-в Ливингстън, въобще не е отплавал от Испания, поради случаи на Ковид-19 на част от екипажа. След двадесетдневна строга карантина в Пунта Аренас (всеки от шестимата е бил сам в хотелска стая и с доставяна храна до вратата), другият испански кораб „Сармиенто де Гамбоа“, превозва групата, преди закриването на съседната на българската испанска база „Хуан Карлос I“. Чилийският ледоразбивач „Акилес“, с когото бе предвидено отпътуването на българите от остров Ливингстън в края на март, също е бил карантиниран поради Ковид положителни проби на част от екипажа.
В края на сезона, преди настъпването на полярната зима, в района на Южношетландските острови, практически не е имало кораби. След като проф. Пимпирев установява контакт с Чилийския Антарктически институт, корабът „Лаутаро“ миналата седмица променя курса си и превозва полярниците ни, заплашени от зимуване, без запаси от храна и гориво, до най-големия остров в района Кинг Джордж, където има няколко целогодишни бази и летище.
„Независимо от логистичните проблеми, експедицията успя да изпълни всички планирани дейности. Бяха отстранени пораженията по съоръженията и постройките в базата, причинени от бурните ветрове, през времето, когато няма никой в базата и тя бе консервирана за предстоящата зима. Беше подготвена площадката за строителството на новия лабораторен блок, беше построен специален хангар за инсинератора, с който отпадъците се изгарят екологично, и бяха снети всички данни от целогодишно действащата научна апаратура, която регистрира климатични, сеизмични, мареографски и глациоложки събития, в района, когато базата не е обитаема.“ – сподели проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на всички български полярни експедиции и директор на Българския антарктически институт.
В Пунта Аренас нашите полярници няма да бъдат под карантина, очаква се завръщането им в България в 19 април.
Проф. Пимпирев получи наскоро наградата „Обединител на култури“ в Осмия конкурс „Светове и цветове“, организиран от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България. Престижното отличие проф. Христо Пимпирев получава заедно с Хавиер Качо – испански учен, физик, един от първите изследователи на озоновата дупка, доскорошен ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, който от години е известен писател, а няколко от книгите му са преведени и на български език.
Най-популярните книги на Хавиер Качо са: „Дългият поход към Южния полюс“, „Антарктида: озоновата дупка“; „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакелтън, несломимия“, романа за живота на полярния изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Аз, Фрам“, в която главен герой е норвежкият кораб „Фрам“, пътешестващ до Северния и до Южния полюс с полярните изследователи Нансен, Свердруп и Амундсен.
Хавиер Качо е автор и на четири книги за деца, романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ е издаден и на български език.
Наградите „Светове и цветове“ се връчват на журналисти, творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят.
Поради епидемиологичната обстановка награждаването ще се осъществи като онлайн събитие до края на април.
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg