Шестимата ни полярници – Йордан Тодоров, Петър Сапунджиев, Емил Иванов, Николай Николов, Камен Недков и лекарят д-р Атанас Пелтеков, след около месец закъснение, на 14 април са напуснали района на Антарктика и вече са в Чили.
С уругвайски военен самолет антарктиците ни са пристигнали в най-южния чилийски град Пунта Аренас. Този самолет е извършил последния за сезона полет от о-в Кинг Джордж за Монтевидео.
Още от самото начало българската експедиция започна със закъснение. Испанският кораб „Есперидес“, с който бе планирано да пристигнат на о-в Ливингстън, въобще не е отплавал от Испания, поради случаи на Ковид-19 на част от екипажа. След двадесетдневна строга карантина в Пунта Аренас (всеки от шестимата е бил сам в хотелска стая и с доставяна храна до вратата), другият испански кораб „Сармиенто де Гамбоа“, превозва групата, преди закриването на съседната на българската испанска база „Хуан Карлос I“. Чилийският ледоразбивач „Акилес“, с когото бе предвидено отпътуването на българите от остров Ливингстън в края на март, също е бил карантиниран поради Ковид положителни проби на част от екипажа.
В края на сезона, преди настъпването на полярната зима, в района на Южношетландските острови, практически не е имало кораби. След като проф. Пимпирев установява контакт с Чилийския Антарктически институт, корабът „Лаутаро“ миналата седмица променя курса си и превозва полярниците ни, заплашени от зимуване, без запаси от храна и гориво, до най-големия остров в района Кинг Джордж, където има няколко целогодишни бази и летище.
„Независимо от логистичните проблеми, експедицията успя да изпълни всички планирани дейности. Бяха отстранени пораженията по съоръженията и постройките в базата, причинени от бурните ветрове, през времето, когато няма никой в базата и тя бе консервирана за предстоящата зима. Беше подготвена площадката за строителството на новия лабораторен блок, беше построен специален хангар за инсинератора, с който отпадъците се изгарят екологично, и бяха снети всички данни от целогодишно действащата научна апаратура, която регистрира климатични, сеизмични, мареографски и глациоложки събития, в района, когато базата не е обитаема.“ – сподели проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на всички български полярни експедиции и директор на Българския антарктически институт.
В Пунта Аренас нашите полярници няма да бъдат под карантина, очаква се завръщането им в България в 19 април.
Проф. Пимпирев получи наскоро наградата „Обединител на култури“ в Осмия конкурс „Светове и цветове“, организиран от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България. Престижното отличие проф. Христо Пимпирев получава заедно с Хавиер Качо – испански учен, физик, един от първите изследователи на озоновата дупка, доскорошен ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, който от години е известен писател, а няколко от книгите му са преведени и на български език.
Най-популярните книги на Хавиер Качо са: „Дългият поход към Южния полюс“, „Антарктида: озоновата дупка“; „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакелтън, несломимия“, романа за живота на полярния изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Аз, Фрам“, в която главен герой е норвежкият кораб „Фрам“, пътешестващ до Северния и до Южния полюс с полярните изследователи Нансен, Свердруп и Амундсен.
Хавиер Качо е автор и на четири книги за деца, романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ е издаден и на български език.
Наградите „Светове и цветове“ се връчват на журналисти, творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят.
Поради епидемиологичната обстановка награждаването ще се осъществи като онлайн събитие до края на април.
Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg