Каква е връзката между кръвната група и склонността от тежко преболедуване от Covid-19? Имунен отговор след ваксина и след заболяване от коронавирус? С вързани ръце ли е медицината?
Темите коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Фани Мартинова, специалист по трансфузионна хематология и клинична имунология.
Имуногенетични предразположения към Covid-19
“Още в началото на миналата година се появиха много съобщения за връзката на носителството на определени кръвни групи със заболяемостта от Covid-19. Резултатите са еднопосочни – лицата с кръвна група “0“ са по-защитени от заболявания от Covid-19, докато носителите на кръвна група “А“ и в по-малка степен на “АБ“, са по-предразположени към заболяването.
Това не се дължи само на популационногенетичните проучвания – определянето на брой индивиди, притежаващи една или друга кръвна група. Това се дължи на определена структура на кръвна група “А“. Която единствена от останалите кръвни групи притежава една захар, т.нар. "ацетил галактозамин" на клетките на хората от кръвна група “А“. Тази захар липсва в клетките на кръвна група “0“ и авторите считат, че тази структурна разлика е в основата на това предразположение. Направени са десетки хиляди изследвания, може да се каже, че резултатите са достоверни. Но това говори само за едно генетично предразположение, а не за задължителност на заболяването или задължителност на предпазването от заболяването.“
Други компоненти от кръвта, оказващи влияние
“Тази година се появиха проучвания, особено в Канада, проучени са над 220 хил. души. Заедно с кръвните групи от “АБ-0“ системата и на резус фактора. Беше установено, че индивидите, които са с отрицателен резус фактор, имат по-нисък риск от заболявания, също така по-нисък риск за тежък коронавирус или от смърт. Въз основа на тези констатации авторите стигат до заключението, че с кръвта от тип “0“ с отрицателен резус фактор са индивидите с най-нисък риск от Covid-19 и тежко протичане.”
Имунен отговор
“Не само със заболяемостта, но и във връзка с приложението на ваксините, може да се каже, че изследването на антителата е изключително важно на т.нар. "титър на антителата" – какво е количеството. Антиковид антителата са четири вида. Но най-достъпен е методът за определяне на т.нар. "неутрализиращи антитела", тези, които неутрализират вируса. Те са много високи след ваксина, особено след втората, и в много по-малка степен след преболедуване, където в рамките на два-три месеца този титър спада. Това не означава, че нямаме имунен отговор срещу вируса. Защото освен антителата, важен е и Т-клетъчният имунитет.
Има план да се изследва постваксинационният имунитет, като четири лаборатории в страната ще извършват специфични изследвания за проследяване на силата и продължителността на този имунитет. Обработването на данните ще покаже кога трябва да се извърши повторна ваксина.“
Риск от тромбози при ваксиниране
“Връзката между имунитета, кръвосъсирването и възпалението е малко известна. За съжаление Covid-19 се оказа един идеален пример за тази връзка. Това е изключително сложно заболяване. Комплексна е причината, не само вирусният причинител, но също така пътят на този вирус, обикновено е свързан с дихателната система, с това, че предизвиква възпаление в лигавицата на дихателните пътища. Също така и на храносмилателната система. По този начин предизвиква възпаление, а то от своя страна предизвиква активиране на коагулацията на кръвосъсирването.
В този процес са включени всички кръвни клетки, не само тромбоцитите. В първия етап са включени и левкоцитите, в частност лимфоцитите като основните клетки на имунитета. Те се активират, активират се и тромбоцитите също от възпалението и по този начин се образуват левкоцитно-тромбоцитните агрегати, които са в основата на тромбите.
Тромбозите са по-различни, защото в този случай имаме съчетание на тромбоза с тромбоцитопения. Това са два различни процеса. Понижените тромбоцити, тромбоцитопенията, предизвиква кървене, а тромбозата всъщност спира кървенето. Тук е известно това, че всъщност болестта, а и ваксините в частност, специално на “Астра Зенека“, предизвикват тази склонност към тромбози.“
Спирането на “Астра Зенека“ в някои държави
“Не мога да бъда толкова конкретна, но все пак в сравнение с останалите ваксини в момента ваксините на “Астра Зенека“ дадоха много повече такива резултати. Фактът, че в много страни се спряха, е важен, за да се обърне внимание на т.нар. "вектор". Това са векторни ваксини от шимпанзе, реши се, че това е в основата на тези тромбози. Това е един от хипопетичните механизми.“
Решението
“Решение има и медицината не е с вързани ръце. Просто подходът трябва да бъде определен. В това да има една профилактика на тези състояния, които хората притежават, като склонност към кръвосъсирване.“
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg