На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година.
Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като тогава в Европа имаше консенсус за приемането на двете държави, които според тогавашното ръководство на Европа бяха изпълнили критериите за членство.
Европарламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получи малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Самият Договор бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той бе ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влезе в сила на 1 януари 2007.
Всичко това мина с необходимия медиен шум, но… от днешна гледна точка трябва по-често да се питаме – справиха ли се българите с предизвикателството Европа или все още „кретат“ в ролята на вечно догонващи по-развитите страни. Според журналиста международник Владимир Йончев българите успяха да се справят с трудностите при постепенното и за нас, обикновените граждани, твърде бавно придвижване в европейските посоки. Дадохме немалко жертви, но… успяхме, казва колегата Йончев в "Нашият ден".
След тези добри думи за България от журналиста не е трудно да си дадем сметка, че каквото и да става днес, дори в пандемични условия – реално живеем малко по-добре… без да пренебрегваме някои негативни тенденции в развитието на Европа – като например тежката бюрокрация в действията, както и за възползването на българските управляващи и чиновници от тромавите евроструктури.
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg