Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията?
Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:
“Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното отваряне на затворените бизнеси ще видим какви са били последствията и върху работниците, и върху финансовата стабилност на фирмите.
Работодателите, както и всички работници, бяха изправени пред много предизвикателства по време на тази икономическа криза. Наскоро излезе едно проучване, което дава добри сигнали, че практиките на корпоративна социална отговорност, особено в големите компании, особено в компаниите, които и до момента са имали подобни условия, са запазени дори и като финансови параметри. Дори в някои случаи компаниите са увеличили бюджета си.
Обикновено това са компании от финансовия и застрахователния сектор, енергетиката. Част от тези компании са клонове на международни компании, но тези, които имат наистина добри въведени стандарти за корпоративна социална отговорност, успяха да ги запазят по време на кризата, независимо от големите предизвикателства.
Част от най-популярните мерки са, може би 97-98% от компаниите – насърчават служителите, които имат симптоми, да си остават вкъщи. Да се подготви вътрешноорганизационен план в случай на Covid ситуация – как да се реорганизира дейността на компаниите или на фирмата. Да се направи един анализ на важността на определен тип срещи, събития и съответно те да се препозиционират по някакъв начин. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт между служителите, както и с клиенти.
Голяма част от фирмите, може би около 85%, използват и формите на дистанционна работа. Тази тенденция я виждаме и на общоевропейско ниво – наскоро данните на Комисията показаха, че над 40% от хората, които работят, са били на дистанционна работа по време на Covid. Това е една от причините ние от Икономическия и социален съвет още през този месец да изготвим едно становище по ефектите от дистанционната работа върху влиянието на пазара на труда.
И съответно, на базата на това становище, не само да можем да дадем една добра картина върху това какви са ефектите върху работната сила, но и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки.
Другата тема, която също е важна за нас в Икономическия и социален съвет и през май месец ще излезем, е пълен анализ на мерките, които държавата беше подготвила към фирмите, към хората – за запазване на заетостта, за социална подкрепа, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочки, административни срокове и т.н. За да можем през летните месеци да бъдем полезни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на следващите стъпки.“
Изследване на фирми за набор на персонал – през март търсенето на работна сила се е увеличило с около 10%
“Грижите на всички държави, включително и България, по време на тази криза беше, на първо място, да се подпомогнат и хората, и фирмите. Да се запази заетостта, хората да не загубят работата. Това, което виждаме от скорошното проучване, е една преподредба на приоритетите на голяма част от ръководителите на фирмите и работодателите, и изобщо на собствениците.
Ако до преди две години основната тема беше уменията на хората и квалификацията, то сега на първо място е Covid кризата. На второ място обаче излиза и ефектът върху бъдещето на труда, както и ефектът върху възобновяване на енергийни източници, кръговата икономика и т.н. – все по-често фирмите се замислят и по тази тема.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg