Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ.
Специализира 6 години в Центъра по астрофизика Харвард - Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. От края на 2016 г. работи към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Хоноруван преподавател е в Катедрата по астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Научните изследвания на доц. Козарев са насочени към наблюдения с наземни и космически телескопи на слънчеви изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Също така, той разработва и анализира аналитични и числени модели на ускорението на заредени частици (предимно протони) до релативистични енергии в ударни вълни при големи слънчеви изригвания.
Доц. д-р Камен Козарев е главен герой в “Нашият ден“:
“Може би започнах доста отдавна, когато бях в началото на гимназиалния курс, да се интересувам от наблюдение на небесните тела. В една ученическа обсерватория в Хасково. Интересът ми се усили през 1999 г., когато беше първото слънчево затъмнение. Тогава имах възможност да участвам в една експедиция. Да заснема с професионална апаратура затъмнението и всъщност това може би предопредели моят път нататък.
Малко по малко, когато кандидатствах за университета, изпратих и снимките. Станаха доста добри, от слънчевата корона по време на затъмнението и може би това е повлияло. Разбрах, че един от професорите от университета Уилямс Колидж в Масачузетс е преследвач на затъмнения. Бил е на над 60 различни затъмнения по света. Впоследствие ходих по експедиции с него. Бяхме на наблюдение на слънчево затъмнение в Австралия 2002 г. Направих своята дипломна работа върху Слънцето с този професор. И от тогава не съм спирал да се занимавам със Слънцето и със слънчевата активност.“
Центърът по астрофизика Харвард - Смитсониън
“Това е един от най-големите институти по астрофизични изследвания. Той има много различни клонове, различни области. Може би напоследък сте чули за тази инициатива за телескопа, който беше създаден за наблюдение на черни дупки с радиовълни. Там също се занимават и доста активно с астрофизика, със слънчева физика, с наблюдения, създаване на инструменти и използването им за наблюдение на активността на слънцето в ултравиолетовата и рентгеновата област на светлината, където най-лесно се виждат тези слънчеви изригвания. Имах огромния шанс и привилегия да работя там шест години, първоначално по една стипендия, след като завърших докторантура в Бостънския университет. В центъра започнах работа още по време на докторантурата.
Това, с което се занимавах и продължавам да се занимавам, е наблюдение на ударни вълни, които се образуват при това сериозно изхвърляне на нажежена йонизирана маса, милиарди тонове в ниско планетното пространство от повърхността на Слънцето. Когато това се случи с много голяма скорост, се образуват ударни вълни, които са много интересни за мен.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
