Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От обсерваторията в Хасково до Кеймбридж – пътят на един български астрофизик

доц. д-р Камен Козарев
Снимка: naukamon.eu

Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в Масачузетс, САЩ. Получава магистърска степен през 2009 г. и докторантска през 2013 г. по астрономия от Бостънския университет в Бостън, Масачузетс, САЩ.

Специализира 6 години в Центъра по астрофизика Харвард - Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. От края на 2016 г. работи към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Хоноруван преподавател е в Катедрата по астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Научните изследвания на доц. Козарев са насочени към наблюдения с наземни и космически телескопи на слънчеви изригвания, при които се изхвърлят огромни облаци плазма и магнитно поле в междупланетното пространство. Също така, той разработва и анализира аналитични и числени модели на ускорението на заредени частици (предимно протони) до релативистични енергии в ударни вълни при големи слънчеви изригвания.

Доц. д-р Камен Козарев е главен герой в “Нашият ден“:

“Може би започнах доста отдавна, когато бях в началото на гимназиалния курс, да се интересувам от наблюдение на небесните тела. В една ученическа обсерватория в Хасково. Интересът ми се усили през 1999 г., когато беше първото слънчево затъмнение. Тогава имах възможност да участвам в една експедиция. Да заснема с професионална апаратура затъмнението и всъщност това може би предопредели моят път нататък.

Малко по малко, когато кандидатствах за университета, изпратих и снимките. Станаха доста добри, от слънчевата корона по време на затъмнението и може би това е повлияло. Разбрах, че един от професорите от университета Уилямс Колидж в Масачузетс е преследвач на затъмнения. Бил е на над 60 различни затъмнения по света. Впоследствие ходих по експедиции с него. Бяхме на наблюдение на слънчево затъмнение в Австралия 2002 г. Направих своята дипломна работа върху Слънцето с този професор. И от тогава не съм спирал да се занимавам със Слънцето и със слънчевата активност.“

Харвард- Смитсониън

Центърът по астрофизика Харвард - Смитсониън

“Това е един от най-големите институти по астрофизични изследвания. Той има много различни клонове, различни области. Може би напоследък сте чули за тази инициатива за телескопа, който беше създаден за наблюдение на черни дупки с радиовълни. Там също се занимават и доста активно с астрофизика, със слънчева физика, с наблюдения, създаване на инструменти и използването им за наблюдение на активността на слънцето в ултравиолетовата и рентгеновата област на светлината, където най-лесно се виждат тези слънчеви изригвания. Имах огромния шанс и привилегия да работя там шест години, първоначално по една стипендия, след като завърших докторантура в Бостънския университет. В центъра започнах работа още по време на докторантурата.

Това, с което се занимавах и продължавам да се занимавам, е наблюдение на ударни вълни, които се образуват при това сериозно изхвърляне на нажежена йонизирана маса, милиарди тонове в ниско планетното пространство от повърхността на Слънцето. Когато това се случи с много голяма скорост, се образуват ударни вълни, които са много интересни за мен.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите кодове на тялото

Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..

публикувано на 30.09.24 в 18:25
проф. Диана Гергова

Пътуваща изложба представя българските археологически открития

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.  "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..

публикувано на 30.09.24 в 12:00

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..

публикувано на 29.09.24 в 10:25

БАН работи за отворен достъп и цифровизиране на националното културно и научно наследство

Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас .   "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..

публикувано на 27.09.24 в 16:05