Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда.
С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли произвеждаме храни за астронавти?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Илиана Начева, директор на Института по криобиология и хранителни технологии:
“Космическите храни, това е една технология, която е на основата на процеса лиофилизация. Това е принцип във физиката, познат още като т.нар. сублимация, при който от непосредствено твърдо състояние преминава в газообразно. Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават много интересни по структура храни.
Те са с много фина структура и консистенция. Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност. Благодарение на което продуктите, изсушени по тази технология, се отличават с много високо качество.
Практически всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари. И продукти, които са с високо съдържание на мазнини. Те са единствените, които не подлежат на процеса лиофилизация. Всичко друго може да бъде изсушено. Плодове, зеленчуци, меса, риби кисело-млечни продукти. Натурални белтъци, плодови сокове, кафе и всякакви други продукти.
Лиофилизация е абсолютно възможна и на вече готово ястие. На тази основа е създадено и българското космическо меню, което е разработено с готови хранителни ястия. То е изпитано по време на двата съвместни съветско-български полета и е съставено от над 20 вида лиофилизирани храни. Това са супи, основни ястия от българската национална кухня, млечно-кисели десерти, плодове, ядки, лютеница.“
Човешкият организъм в открития Космос
“Условията са различни, затова нашите храни са съобразени с тези изменения. Космонавтите казват, че се променят вкусовите им усещания. Имат желание за употреба на малко по-пикантна, по-овкусена храна. С това се характеризира и нашата кухня. Повече протеини и фибри има в космическите храни, което е насочено към обездвижването, което се получава.
За съжаление в момента не работим за Космоса. Ние имаме разработена технология, имаме разработени много видове ястия, но нямаме възможност да ги прилагаме. Последната година имахме дори с Европейската космическа агенция нови видове хранителни модули, в които сме включили допълнително биологично активни вещества, които се приеха много добре. Този проект приключи успешно.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg