„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на американския драматург Едуард Олби е една от най-емблематичните пиеси за неговото творчество. Той пише този текст през 1962 г., а една година по-късно „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ печели наградата „Тони“ за най-добра пиеса, а също и отличието на нюйоркската критика. През 1963 г. пиесата е номинирана за наградата „Пулицър”, но журито е разделено, Олби не получава отличието, но журито така и не успява да излъчи друг победител.
Няколко години по-късно излиза и едноименният филм с участието на с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в главните роли. Екранизацията на режисьора Майк Никълс получава номинации в 13 категории и печели 5 статуетки „Оскар“.
Днес е трудно да се каже колко пъти тази пиеса е била поставяна на сцена, защото това е една от най-известните пиеси на Олби. Нещо повече – критиците често наричат „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ учебник по писане на драматургия.
Сега има ново книжно издание на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, отново в превод на Григор Павлов и с корицата на Капка Кънева.
„Цялостност и непоклатимост. Това са думите, които изникват в съзнанието ми при спомена за Едуард Олби. Някои биха назовали същото с латинизма „интегритет“, други биха се позовали на почтителното „стара школа“, а защо и да не се позовем на употребявания от него самия израз gravitas. Цялостните хора са рядкост, защото излъчват стоическо спокойствие пред преходността на живота“, пише режисьорът Явор Гърдев в своите бележки, включени в книгата.
Издателката Гергана Димитрова разказва защо на този драматургичен текст може да се гледа като на добра литература.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg