Поетът Пламен Киров на 60

публикувано на 06.04.21 в 16:00

Пламен Киров

Снимка: личен архив

Един от най-самобитните ни съвременни поети Пламен Киров навърши 60 години. Да му пожелаем здраве и творческо безсмъртие!

Роден е на 29 март 1961 година в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Министерството на образованието и в Националния литературен музей, бил е редактор в издателство „Български писател“ и учител. Превеждан е на английски, немски, румънски, сръбски, руски, турски и италиански език. Член е на СБП и е носител на националните литературни награди на името на Александър Вутимски, Алеко Константинов, Слав Хр. Караславов, Дамян Дамянов и др.

Автор е на поетичните книги: „И надеждата не е лош гроб“, „Хоризонтът солен на плътта“, „В късната пролет на лятото“, „Аз – кръстопътен“ и „Къща в небето“.

В „Артефир“ звучат най-новите стихове на Пламен Киров от подготвяната му за печат стихосбирка „Знам“.

Разговор на Димитрина Кюркчиева с Пламен Киров в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Безсмъртният хорал на лятото

Така умирахме.
Така се раждахме.
Живеехме.
На дюните телата светеха,
оглеждаха се в облаците,
пареха.
Вълните идваха
и идваха –
въртеше ни прибоят
и ни гледаше
с очите на корали и на риби,
с очите на удавници и дяволи.
Обгръщаше телата ни
и плувахме
във пулс
и пулс
и пулс.
И огън.
А идваха вълните,
идваха –
заобляха
сикстинските си куполи,
запомняха лицата ни
и ги въздигаха
в обкова сребърен
на пяната
към златния иконостас
на пясъка.
Така се раждахме.
Така умирахме.
Изплувахме
с очите на корали и на риби,
с очите на удавници и дяволи,
родени, за да бъдем
ангели
в сикстинското дихание
на лятото.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!