Преди седемдесет години в полите на Родопите Комитетът за изкуство, наука и култура към Околийския народен съвет – Смолян, е сформирал полупрофесионален Среднородопски театър.
На първото заседание на художествения съвет, състояло се на 13 април 1951 г. в Народно читалище „Христо Ботев – 1871“, театърът е наречен Родопски народен театър.
Негов първи директор е Райчо Гаврилов. Директорът командирова от Пловдив до Смолян за режисьор на първата постановка Сашо Симов. Заповед №2 е за първите назначения на работа – 14 артисти (Петър Бечев, Иван Чичовски, Мария Чичовска, Мария Палагачева, Мария Пенчева, Георги Палагачев, Христо Колев, Лазар Лазаров, Бельо Белев, Добрина Гавраилова, Васил Каймакамов, Маруся Колева, Иванка Маринова, Радка Атанасова), художник-сценограф (Кирил Гончаренко) и сценичен работник (Никола Каракехайов).
Първият работен ден е 3 май 1951 г. Първата избрана пиеса в репертоара на театъра е „Сватба“ от Мария Симова.
Премиерното представление е играно на 14 юли 1951 г., което е официалното откриване на Родопския театър. Първият щатен професионален режисьор е Димитър Пунев, първият драматург – Михаил Величков, които са назначени през 1952 г.
С указ №14 от 23 януари 2006 г. на президента Георги Първанов, по предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, театърът е преименуван на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.
Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов (Професор на Международната академия по архитектура) печели Награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ – 1985 г.
В своята 70-годишна история значими имена в българския театър са раздавали таланта си на сцената на театъра в Смолян, сред които актьорите (по азбучен ред) Бончо Урумов, Венелин Пехливанов, Елена Баева, Елка Михайлова, Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Илка Зафирова, Кирил Варийски, Кръстю Лафазанов, Маргарита Дупаринова, Майя Остоич, Мая Новоселска, Никола Тодев, Продан Нончев, Цветана Манева, и много други. Сред режисьорите (по азбучен ред) Александър Морфов, Андрей Чапразов, Асен Шопов, Бина Харалампиева, Богдан Сърчаджиев, Борис Панкин, Борислав Чакринов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Теди Москов, Юлия Огнянова и много други.
Как съществува театърът в днешно време, разказва в “Нашият ден“ настоящият му директор Румен Бечев.
“Всеки театър си има своя облик. Но хубавото е, че станаха тези 70 години във времето, в което малко трудно могат да бъдат правени тържества или да има голяма гласност. Ние сме се подготвили да посрещнем тази годишнина с едно хубаво заглавие по разкази на Константин Канев “Юдина ела“. Това ще бъде нашето отбелязване на годишнината.
В началото, когато е бил основан театърът, се е наричал “Народен театър“, но мисля, че по онова време всички театри са носели това име. Имаме намерение да издадем една малка книжка за тези 70 години. Но, гледайки архивните материали, които имаме, откриването на този театър в Смолян е било нещо уникално.
Невероятни посещения на театъра, хората просто са се носили на ръце тия първи актьори. Които са ходили по всички малки и големи селца. Това нещо е било голямо чудо, което се е случило в нашия край. Това чудо продължава да живее и се радвам, че преживя толкова странни ситуации в своя живот.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти, са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира, без да има рамката на оценката, на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg