За богослужението на съвременен български език

"Да се ползва от всеки, без да ме пита“ – тези думи стоят почти като заглавие в личната страница на о. Траян Горанов, където той публикува своите преводи на съвременен български език на богослужебни текстове. И наистина, много свещеници ги използват в богослужението си, а и доста миряни ги четат. О. Траян е родом от град Лом, много години е служил в България, а от 2011 г. е в Обединеното кралство, в графство Девън, свещеник към Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ. А може би когато си далече от дома, оценките на другите за труда ти и фактът, че той е нужен на много хора, още повече те радват.  

На Четвъртия църковно-народен събор през 1997 г. е взето решение да се поощрява служението на съвременен български език. Въпреки това и до днес в православните храмове в България често богослужението е на църковно-славянски език, който е трудноразбираем за съвременните българи, особено за по-младите. Не са много местата, където се служи на новобългарски, въпреки че литургията, а и други текстове, са отдавна преведени на понятен за нас език. С доброволните усилия на хора като о. Траян, които продължават да превеждат, в църквите ни все по-често звучат думи, чийто смисъл разбираме. Ето какво казва Свети Павел в своето Послание до коринтяните: „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“. 

В църквата ни има различни мнения за мястото на съвременния език в богослужението. Тези мнения са базирани на много исторически, богословски, лингвистични познания и съображения. О. Траян Горанов е от хората, които изцяло подкрепят използването на разбираем за съвременните хора език в градските и селски енории, а увлечението на много християни по външното – по осветените върби, обикалянето на храма на Велики петък, паленето на свещи, той обяснява точно с непонятността на богослужението. Свещеникът говори също за преводаческия си труд и за причините, поради които все още в църквите ни се служи на църковнославянски.