Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Венцислав Диков и новият му проект „Шаман“

„Рисувам във фигуративен и в абстрактен стил. Състоянията на ума и необятната вселена на подсъзнанието са неизчерпаем източник за моята творческа лаборатория. Изследвам състоянието, в което умът упълномощава тялото да твори, приканвайки обектите с неясно предназначение населяващи подсъзнанието, да излязат на преден план. – Това разказва за процеса на рисуване художникът Венцислав Диков. –

Връзката между човек и предмет може да е толкова дълбока, колкото връзката между човек и човек, дори по-дълбока. Без вербално общуване остава само есенцията – човекът, чувстващ и отразяващ. Не е необходимо предметът да е с определена функция, за да привлече вниманието на наблюдаващия, точно обратното – липсата на ясно предназначение задейства любопитството. Любопитството създава връзка. Картините нямат смисъл и цел сами по себе си. Смисълът се появява тогава, когато бъде установена връзката.“

Венцислав Диков е роден в София, в семейство на музиканти. Рисува от ранна детска възраст. Предпочитайки да запази самобитния си стил в изобразителното изкуство, избира да следва музика и завършва НМА „Панчо Владигеров“ и след това Hochschule für Musik в Мюнстер, Германия, с класическа китара.

От 2003 г. Венцислав Диков е еднакво активен като художник и като музикант. Имал е над тридесет изложби в България и в чужбина (Токио, Париж, Берлин, Кьолн, Барселона, Люксембург и др.) Участвал е в артрезиденции (Япония, Словакия, Сърбия) и групови изложби (Германия, Турция, Сърбия, Словакия, Люксембург и др.) Негови картини са собственост на частни колекции по цял свят.

Чуйте какво казва за изложбата „Шаман“, която от края на тази седмица можете да видите отново в галерия „Сердика“, София.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Буржоата благородник" на сцената на Сатиричния театър

На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..

публикувано на 02.10.24 в 15:58
Лалех Барзегар

Минимализмът в изкуството на иранската художничка Лалех Барзегар

Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..

публикувано на 02.10.24 в 14:36

"Страст под брястовете" и фанатизмът да притежаваш

Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..

публикувано на 02.10.24 в 13:05
Бистра Льошевалие, Ретроспектива, НГ „Квадрат 500“ – „След“, 2024

За мисията и политиката на Националната галерия

"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..

публикувано на 02.10.24 в 08:45

Носталгия по бунта

"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..

публикувано на 01.10.24 в 17:10