Густав Вайганд за българския език и етнографията на Македония

Големият немски езиковед романист посвещава изследванията си на румънския език и диалектите му. В хода на работата си разбира, че, за да обхване процесите в румънския, задължително трябва да познава албанския и българския – двата езика от балканския езиков съюз, които силно влияят върху оформянето му. Така Вайганд се среща с езика ни и добросъвестно и методично го изучава иопознава с диалектното му богатство. Нещо повече, навлизайки в дълбочина в диалектите, той проучва и етнографията на местното население и така установява българската принадлежност на преобладаващото население на областта Македония, към която Сърбия и Гърция проявяват претенции.

„Аз наричам българи главната маса на жителите в Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е български диалект“, пише проф. Вайганд в книгата си „Аромъните“, издадена през 1894 г. в Лайпциг. Така, воден от научната си и човешка добросъвестност, Густав Вайганд се застъпва за жителите на областта Македония, подложени на насилие и политически натиск. За това е разговорът с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет, авторка на изследването „Густав Вайганд и балканското езикознание“. Смисълът от това припомняне на името и делото на един голям учен и ясно заявената му позиция по отношение на българската принадлежност на населението на областта Македония и говора, обичаите и фолклора му, е да не се забравя, че науката е сериозно, безпристрастно и независимо от политиката занимание и не търпи манипулации и неистини.