Подводно културно наследство на родното Черноморие – какво пази морето

Черно море е смятано за една от най-добрите подводни лаборатории в целия свят заради своите аноксидни (безкислородни) води, в които артефактите се запазват по-добре, отколкото в която и да е друга среда.

Да се спуснеш в дълбините на морето и да разкриеш тайните на морското дъно е мечтана цел на всеки подводен археолог.

В проекта "Black Sea MAP" морското дъно се изследва дистанционно посредством сонари, ехолоти и телеуправляеми дълбоководни роботи (ROV) в търсене на потънали ландшафти, праисторически селища и непокътнати останки от потънали кораби, които ще донесат нова информация за развитието на човешката цивилизация.

Намерените останки от корабокруширали кораби и древни селища прибавят към знанията ни за това как се е развивала човешката цивилизация.

Гл. ас. д-р Калин Димитров, археолог в НАИМ при БАН и дългогодишен директор на Центъра за подводна археология в Созопол, разказва в “Нашият ден“ за находките от проекта:

“Винаги когато представяме проекта "Black Sea MAP", казваме, че е най-големият проект за морско археологическо проучване. Той всъщност даде рестарт на редица проучвания, които бяха започнали преди това в България. Една от причините проектът да се реализира в България, а не в друга държава, е, че така или иначе екипът стъпи на вече извършени неща, за които знаехме немалко.

Промяната на нивото на Черно море е много интересен феномен. То е част от промяната на нивото на Световния океан, която настъпва многократно в историческото и геологическото развитие на Земята. Последната най-значима такава промяна е във времето след края на последния ледников период преди повече от 15 хил. години, когато ледовете от северните ширини започват да се топят, а тази вода да се излива в Световния океан и да се повдига неговото ниво. Това води до заливане на големи площи от бившата суша, които са били суша, когато хората са дошли примерно в Европа. Това води до факта, че сухоземни археологически обекти от миналото днес се намират на дъното на морето.

Черно море има редица специфики поради това, че е затворен басейн с много малка и тясна връзка, с много малка дълбочина. Така че тук процесът, чисто геологически, е доста по-сложен. Проучванията от края на 80-те последно, а преди това такива селища са регистрирани още през 20-те години на ХХ в., показаха, че Българското Черноморие е изключително богато на залети праисторически селища.

Благодарение на проекта "Black Sea MAP" възобновихме проучванията на едно от тези селища, което беше най-слабо проучено, само регистрирано в края на 80-те години. Това е обектът, който се намира в морския залив пред устието на р. Ропотамо. От 2017 г. там се провеждат археологически проучвания. Проучваме селище от ранната бронзова епоха, което датира преди повече от 5 хил. години, много интересно и добре запазено.

Последният археологически сезон, който имахме, през 2020 г., ни даде материали от много по-ранна епоха, от края на неолита. Така че археологическите проучвания под вода дават един особен ракурс, който допълва прочуванията на сушата.

"Black Sea MAP" на практика показва неща, които никой не беше виждал. Добре запазените дървени корабокрушения на дъното на Черно море – имахме теоретична представа, че би трябвало да има. Но когато видяхме първите, благодарение на дълбоководните апарати, беше нещо феноменално. Те изглеждат така както хората, бих казал, подрастващите, си представят – кораб, който лежи целият на дъното. Обикновено това не е така, морските организми унищожават дървените конструкции. Дълбоките води на Черно море обаче са на практика отровни, затова такива организми в него няма, което води до добро запазване на дървените конструкции."

Най-интересни точки

“Ако тръгнем от Южното крайбрежие на север, на юг обекти от ранната бронзова епоха има и в залива на Китен, който е изследван в края на 80-те. Друг обект, който не е изследван, е в района на Приморско, от който има открити късно неолитни съдове при проучване на кладенец в околностите на града, много отдавна, още през 20-те години на ХХ в. Ако вървим още на север, ще минем през Ропотамо. Другият обект, на който се надявам тази година да работим, се намира в пристанището на Созопол. Много интересен обект, който има материали, като се започне от късния османски период, отиващи до късната каменно-медна епоха почти до времето на Варненския некропол. Друг обект с потопено праисторическо селище пък се намира на мястото, където сега е изградена военноморската база “Атия“.“

Варненският некропол

“При Варненския некропол интересното не е, че са намерени златни находки, а че това става в толкова ранен контекст. Концентрацията не само на злато, но и на други материали, които са богатство на тази епоха – медни сечива, специални кремъчни пластини, украшения от миди – показват едно много по-развито общество, отколкото мнозина са си представяли в началото на 70-те години. Бих казал, че Варненският некропол преобърна представата за обществото от каменно-медната епоха в глобален мащаб.“

Повече за това какви точно материали на археологията дава обектът “Ропотамо“, кои са другите интересни обекти по нашето Черноморие, както и подробности за Варненския некропол, можете да чуете от звуковия файл.

Д-р Калин Димитров е завършил археология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1992 година. Същата година започва работа в Центъра за подводна археология в Созопол. През 2007 година, под ръководството на проф. Хенриета Тодорова, защитава дисертация на тема “Ранната медна металургия по Западния бряг на Черно море – V – началото на ІV хил. пр. Хр.” От 2010 година работи в Националния археологически институт с музей на БАН. Основните научни интереси на Калин Димитров са насочени към най-ранната златна и медна металургия, праисторическия селищен живот по Българското морско крайбрежие и промяната на нивото на морето. Калин Димитров е участвал в множество археологически теренни проучвания в България и в чужбина.