В Израел отминаха трите дълги локдауна заради коронавируса. След почти повсеместна ваксинация на населението отново постепенно се откриват различните сектори на икономиката, година след закриването им. Сред тях е и туризмът. Въпреки че е позволено, мнозина се страхуват да предприемат по-дълги пътувания. Управлението за защита на природата и парковете на Израел организира 1200 маршрута за безплатни екскурзии с екскурзовод, но със собствен превоз на всеки от туристите и при спазване на дистанцията. Оказва се, че много интересни старини има на хвърлей място от всяко населено място в Израел.
Феня и Искра Декало, кореспонденти на БНР в Израел, разказват в "Нашият ден" за останките на крайморска крепост на кръстоносците, акцент в природния резерват "Аполония" в самия край на Херцлия – луксозния район, където са резиденциите на дипломатите и на много от олигарсите, в границите на широк Тел Авив.
Ето част от разказа на тяхната водачка Елит Абади:
"Изгледът е невероятен. Въпреки че в далечината се виждат и съвременни небостъргачи, повечето близки домове са скрити в зеленината си и панорамата е почти същата, каквато са я виждали кръстоносците, достигнали след дълго плаване до жадуваните Свети земи. Как е изглеждала крепостта по тяхно време, можем да съдим по изображението на монетите, сечени на това място. Тя е имала три високи кули. Първата е наблюдателница, а останалите две – цитадела за храни и цистерна с вода, и висока катедрала.
Удобният за пристанище залив е открит от финикийците, но тяхното рибарско селище е било долу в ниското до плажа. Там са се заселили по-късно и морските хора, пристигнали вероятно от гръцките острови, които са ползвали този бряг за набезите си над египтяните. И наследниците на Александър Македонски, и римляните по-късно, на това място са имали свои градове, които за съжаление, все още на са разкопани, с изключение на една-две вили до самата крепост. Затова пък крепостта стърчи на самия ръб на стръмния морски бряг и нито умишленото ѝ събаряне, нито това, че доскоро са отмъквали каменните блокове за облицовка на красивите вили, не влияе на величината и красотата ѝ и до днес.
Въпреки че и турците са я възстановили, най-любопитният ѝ период е бил времето кръстоносните походи. В началото това е било малко селище, управлявано от синьор – много скоро ордените на тамплиерите и на хоспиталиерите са открили както стратегическото, така и икономическото значение на крайморското съоръжение. И докато тамплиерите са водачи на прииждащите вълни от кръстоносци - рицари и техните слуги и воини, то хоспиталиерите са се грижили за подслона им при пристигането и за лечението, защото след дългото плаване или след битките вече на брега мнозина се били болни или ранени. Точно те са се настанили на това място. Ако трябва да „преведем“ като съвременни професии работата на двата ордена, първите са гидове и банкери, а вторите – хотелиери и лечители. Освен корабите, превозващи рицари, на пристанището са спирали търговски съдове на път от Европа към Изтока и обратно. Владетелите на крепостта са събирали от тях такси. Предоставяли са охрана на керваните към Йерусалим, Дамаск или Аман. По пътищата са върлували разбойници.
Животът в крепостта и близкия град е текъл пълнокръвно, но е нямал нищо общо с европейския. Плодородната земя е била разделена между двата рицарски ордена, но са я обработвали местните селяни, които са плащали данъци, най-често в натура. Докато са се готвили за поредната битка, бившите европейски селяни са се отдавали на пирове. Не са имали вилици. Чак когато висш благородник се оженил за източна принцеса, тя успяла да наложи в двореца си приборите за хранене. (За това съдим по намерените при разкопките артефакти). Там, където сега е Херцлия, е било гора, използвана от благородниците за лов на диви животни.
Всичко е изглеждало прекрасно до обсадата на града от мамелюците. Няколко месеца рицарите и жителите на града са били обкръжени. Свършват и храната, и водата им. Водят преговори за предаването на крепостта. Байбарс* – предводителя на мамелюците, обещава да признае ранга на благородниците. Не изпълнява обещанието си. Най-напред, заедно с обикновените жители на града, ги кара да разрушат крепостта. След това част от тях убива, а други продава в плен. По принцип това са вторите и останалите по ред момчета на европейски благородници. На първородните завещавали земята и дворците, а останалите трябвало или да стана монаси, или да защитават земите на братята си. Някои от тях се опитвали да завоюват владенията на съседни благородници, за да могат и те да властват, но мнозина виждали в завладяването на Светите земи начин да намерят своята реализация. Поробвайки ги, мамелюците са изпращали вест до властващите им в Европа братя да изплатят значителен откуп. Някои от тях са се съгласявали да ги откупят, въпреки че не е имало гаранция, че ще им ги върнат живи, а други направо отказвали.
Сега на това място се правят фестивали, в които звучи трубадурска и друга музика. Наоколо, върху останките от някогашния град, е прекрасен парк-резерват за отлитащите птици, които тук си почиват, преди да пресекат морето. Не по-малко красиви са орляците пеперуди, които също са прелетни насекоми и също от тук тръгват към Европа.
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg