Защо медиите и свободата на словото останаха встрани от предизборните дебати, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Иво Инджов.
„Със сигурност медийната криза се набива на очи, от една страна, управляващите действително намират начин да комуникират с публиката както те си представят, заобикаляйки медиите, свеждайки ролята на медиите до обикновен регистратор, до препредаващи това, което се случва да речем в „джипката“ на премиера, където комуникация с журналистите няма. И тук проблемът е, че журналистите и медиите допускат това да се случи. От друга страна, ние тук забелязваме най-изкривеното лице на медийно-политическата симбиоза по време на предизборни кампании, защото се дават едни пари на медиите - било то от държавни субсидии, било то от медийни пакети, или от някакви други средства. И който има пари, получава отразяване в медиите, независимо дали става въпрос за управляващи или опозиция. Това е много порочен български модел, който е залегнал не само в Изборния кодекс, той го позволява, няма ясно разграничение между традиционната реклама и PR-а, маскиран като журналистическо съдържание. От друга страна има дълбоки нагласи, механизми, рефлекси и от двете страни - и от страна на политиците, и от страна на медиите, че това нещо е позволено, че това нещо е редно, "ден година храни". По този начин хората не биват информирани обективно и безпристрастно за това какво се случва в предизборните кампании и кои са големите проблеми на България.
Тези пари не са само по време на кампанията. Това са пари от еврофондове извън кампанията, и те са много повече отколкото парите, които се разпределят по време на кампанията. Това са средства по обществени поръчки, това са т.нар. договори за медийно обслужване на общините, това е един огромен източник на финансиране. Това до голяма степен обяснява мълчанието на медии, макар че вие сте напълно права, че поне отделни журналисти би следвало да поставят въпросите, които да речем присъстват в пакета на "Репортери без граници"."
Защо големите медии с национално покритие, не коментират разследванията на своите колеги
"Това не прави чест на българските редакции. В интерес на истината тези зависимости не засягат всички медии. Има медии, които провеждат по-свободна редакционна политика и това си личи. Но в случая с разследванията, може би има и някаква ревност, и криво разбран собствен интерес, че, „ако не е наше разследване, ние няма да го популяризираме“, но това противоречи дори, ако щете на стандартното разбиране за журналистите като една глутница, която като подхване една тема, я кара докрай. Тук такова нещо няма, и ние от тук насетне трябва да започнем да разглеждаме проблемите на българските медии не толкова в отношенията медии-политика, икономически, корпоративни зависимости, а до това каква е журналистическата култура в България. Дали хората, които работят в редакциите и упражняват професията на журналист, имат усещането и съзнанието, че принадлежат към едно съсловие, колкото и аморфно да е то, чиито интереси, чиито ценности и чиито разбирания за България, за света, за обществото, трябва да бъдат различни от тези на политиците, и на мениджърите и собствениците, които им плащат заплатите. Това е един дълъг разговор, който в България все още не е започнат."
Мястото на обществото
"Българското общество не е достатъчно взискателно към своите медии, макар че ще чуете и прочетете във Фейсбук „остави ги, те са всички един дол дренки". Не е така разбира се. Но медиите са такива каквото е обществото. Не може да имаме някакъв медиен авангард, а обществото да е заспало, или обратното – да имаме публичен авангард, а пък медиите да са заспали. Като скачени съдове са.
Затова трябва да се стимулират отделни медийни проекти, отделни медии, отделни групи за натиск и активисти, и да се дава по-голяма публичност, и все нещо добро ще избуи."
През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg