Защо медиите и свободата на словото останаха встрани от предизборните дебати, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Иво Инджов.
„Със сигурност медийната криза се набива на очи, от една страна, управляващите действително намират начин да комуникират с публиката както те си представят, заобикаляйки медиите, свеждайки ролята на медиите до обикновен регистратор, до препредаващи това, което се случва да речем в „джипката“ на премиера, където комуникация с журналистите няма. И тук проблемът е, че журналистите и медиите допускат това да се случи. От друга страна, ние тук забелязваме най-изкривеното лице на медийно-политическата симбиоза по време на предизборни кампании, защото се дават едни пари на медиите - било то от държавни субсидии, било то от медийни пакети, или от някакви други средства. И който има пари, получава отразяване в медиите, независимо дали става въпрос за управляващи или опозиция. Това е много порочен български модел, който е залегнал не само в Изборния кодекс, той го позволява, няма ясно разграничение между традиционната реклама и PR-а, маскиран като журналистическо съдържание. От друга страна има дълбоки нагласи, механизми, рефлекси и от двете страни - и от страна на политиците, и от страна на медиите, че това нещо е позволено, че това нещо е редно, "ден година храни". По този начин хората не биват информирани обективно и безпристрастно за това какво се случва в предизборните кампании и кои са големите проблеми на България.
Тези пари не са само по време на кампанията. Това са пари от еврофондове извън кампанията, и те са много повече отколкото парите, които се разпределят по време на кампанията. Това са средства по обществени поръчки, това са т.нар. договори за медийно обслужване на общините, това е един огромен източник на финансиране. Това до голяма степен обяснява мълчанието на медии, макар че вие сте напълно права, че поне отделни журналисти би следвало да поставят въпросите, които да речем присъстват в пакета на "Репортери без граници"."
Защо големите медии с национално покритие, не коментират разследванията на своите колеги
"Това не прави чест на българските редакции. В интерес на истината тези зависимости не засягат всички медии. Има медии, които провеждат по-свободна редакционна политика и това си личи. Но в случая с разследванията, може би има и някаква ревност, и криво разбран собствен интерес, че, „ако не е наше разследване, ние няма да го популяризираме“, но това противоречи дори, ако щете на стандартното разбиране за журналистите като една глутница, която като подхване една тема, я кара докрай. Тук такова нещо няма, и ние от тук насетне трябва да започнем да разглеждаме проблемите на българските медии не толкова в отношенията медии-политика, икономически, корпоративни зависимости, а до това каква е журналистическата култура в България. Дали хората, които работят в редакциите и упражняват професията на журналист, имат усещането и съзнанието, че принадлежат към едно съсловие, колкото и аморфно да е то, чиито интереси, чиито ценности и чиито разбирания за България, за света, за обществото, трябва да бъдат различни от тези на политиците, и на мениджърите и собствениците, които им плащат заплатите. Това е един дълъг разговор, който в България все още не е започнат."
Мястото на обществото
"Българското общество не е достатъчно взискателно към своите медии, макар че ще чуете и прочетете във Фейсбук „остави ги, те са всички един дол дренки". Не е така разбира се. Но медиите са такива каквото е обществото. Не може да имаме някакъв медиен авангард, а обществото да е заспало, или обратното – да имаме публичен авангард, а пък медиите да са заспали. Като скачени съдове са.
Затова трябва да се стимулират отделни медийни проекти, отделни медии, отделни групи за натиск и активисти, и да се дава по-голяма публичност, и все нещо добро ще избуи."
Наистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg