Екатерина Минкова и нейните „Очила с различен диоптър“

Повече от десет години Екатерина Минкова проявява любопитство към уникалните обреди във Видинско. Интерес, който я подтиква да намери начин да ги запечата в документален филм. Заедно с екипа ѝ – операторът Борислав Георгиев и звукооператорът Юлиан Димитров – правят всевъзможни опити да намерят финансиране за създаването му, но без успех. Това обаче не ги спира и през 2013 година заминават за Видин със собствени средства. Там, с помощта на местните жители и етнографите от Регионалния исторически музей д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова, обикалят няколко села и заснемат малко познати ритуали, свързани с погребалната и поменална традиция в този край. Материали, които се оказват недостатъчни за филм.

Едва през 2020-а Екатерина и екипът ѝ печелят проект към Национален фонд „Култура“, който им помага да довършат замисленото. Сега предстои премиерата на документалния филм „Хоро между два бряга“, която ще бъде в онлайн пространството за визуални изкуства на Екатерина Минкова „Очила с различен диоптър“. Там тя вече открехна завесата с няколко кратки откъса от филма, както и с фрагменти, които не са успели да намерят място в него, но пък също има какво да разкажат за старите обредни ритуали на видинските села.

Този документален разказ е причина Екатерина да създаде пространството, в което свободно да разсъждава над темата, която най-силно я занимава, а именно – човешката памет.

„Паметта е не просто опит и знанията на някого преди нас, от които ние можем да се оттласнем, но тя е и светоглед, от който можем също да вземем истинските неща, верните неща“, обясни в ефира на „Време и половина“ Екатерина Минкова.

В авторския ѝ проект „Очила с различен диоптър“ тя и приятелите ѝ издирват, възкресяват и представят паметта чрез езика на киното, литературата, фотографията и телевизията. Създателката на пространството споделя, че изпитва тъга от факта, че винаги среща затруднения в издирването на архиви за своите документални разкази, но това само доказва необходимостта от съхранението на паметта.

Освен във Фейсбук страницата в звуковия файл също може да навлезете в пространството с различен диоптър на Екатерина Минкова, за да направите още една крачка към виртуалното споделяне на паметта. В него тя разказва и за един забравен видински обред, изместен от фестивал, който и до днес се провежда, а също така и за значението на автентичността.