Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуството на науката, изкуството на технологията

Ярък пример за синтез между наука и изкуство е творчеството на Леонардо да Винчи, художник, учен, изобретател и оригинален мислител
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Всеки се ражда творец, трудното е да останеш такъв“ – гласи една прочута мисъл на Пикасо, а днес креативността се оказа от ключово значение. Фаворизираният академичен модел STEM (Science, Technology, Engineering, and Mathematics) все по-често се променя и изкуството (Art) „дава пара“ на точните дисциплини и става STEАM.

За ролята на изкуството в науката разказва астрофизикът Владимир Божилов от катедра Астрономия към Факултета по физика на СУ. Той е един от създателите на научно-театралния спектакъл „Дългият път към звездите“.

„За разлика отпреди десетилетия, днес науката и всички учени търсим начини да стигнем до повече хора, а пък връзката между учените и хората на  изкуството  помагат да се обогатят и двете страни. Учените да станат по-добри комуникатори използвайки артистични техники, а колегите от изкуството да получат по-голямо вдъхновение на разбираем език от предния фронт на съвременната науката и съвременните технологии.


„Дългият път към звездите“ е своеобразен синтез на работата на учени и артисти, който ясно показа, че публиката посреща с голям интерес възможността да се запознае с предните теми на съвременното научно познание и проектът ще продължи в серия обогатени лекции от програмата Curoius/Любопитен – за които разказва и другият участник Димитър Узунов от „Арте урбана колектив“.

Става въпрос и за друг любопитен и вълнуващ спектакъл „Как да се превърнеш в Айнщайн за един час“, който изследва ролята на творческия импулс, който свързва творци и учени, а защо не и всички нас?


Освен на сцената науката и изкуството се срещат и във виртуалната реалност. Потапящите технологии отварят нова страница възможности за създаване и възприемане на най-различно съдържание.

Чуйте повече за това какво се случи с VR технологиите, в пандемичната 2020, когато събития и фестивали бяха отменени, но цената на хед-сетовете падна и дава възможност на все повече хора да изследват потапянето. Разказва Момчил Алексиев създател на първата българска група за виртуална реалност в България (VR Lab BG).





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Камен Тодоринчев, Мариана Борукова, Цвета Николова и Диана Банчева

Лятото на отборите от Спешъл Олимпикс, България

Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..

публикувано на 27.06.24 в 12:50

Футболът като история и култура

Европейското първенство по футбол е в разгара си, в САЩ протичат мачовете от "Копа Американа" – светът е футбол, ако и да няма Мондиал. Тази планетарна обсебеност обаче си има корени – истории, които е добре да знаем и да разказваме. Защото футболът не е единствено спорт, футболът е и културно явление, което има нужда да бъде разисквано и..

публикувано на 26.06.24 в 17:35

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45