Прокрастинацията или склонността към отлагане на вършенето на нещата, които имаме да свършим – това сякаш е общият пулс на човечеството и нишката, която ни свързва с хората от древността до днес.
Според изследване, правено през 2007, една четвърт от запитаните възрастни са признали, че отлагането е определяща техния характер черта.
Изследването било проведено сред американци, европейци, южноамериканци и австралийци.
„Имаме проект, който трябва да завършим, имейл, който трябва да изпратим, телефонен разговор, който трябва да проведем, но независимо от добрите си намерения, не правим нищо, за да се доближим до целта – обяснява Пиърс Стийл, психолог от Университета в Калгари, който провежда изследвания върху прокрастинацията.
Едно от нещата, които характеризират отлагането, не е липсата на намерение за работа – обяснява той, а трудността да последваш намерението. За повечето от нас отлагането не е приятно. То не е като да избягаш от час и да усетиш свободата на бунта; то е усещане за нарастващо напрежение – от съзнанието, че накрая все пак ще трябва да свършим онова, което отлагаме.“
„В еволюционно отношение става въпрос за естествено желание да запазим и съхраним енергията си. Въпрос на самоконтрол е, на мобилизация, да хванем командния лост и да се задвижим.
Понякога се страхуваме да се захванем с непосредствената си задача от страх да не се провалим“ – смята психологът Андрей Ганев.
Не мързелът е причина за отлагането, както много хора смятат, а тъкмо липсата на самоконтрол. Има прокрастинатори, които се занимават с енергоемки дейности, само и само да отложат основната си задача.
Оттам идва и връзката с импулсивността – вместо да започна да уча за изпита си, влагам сърце и душа в непланирана фитнес тренировка, основно чистене на дома, косене на ливадата и т.н.
Как да се преборим с толкова човешкото и така естествено желание да отложим вършенето на непосредствените си задачи. Особено пък във време, в което сме заобиколени от екрани, които ни показват как някой непрестанно нещо върши и с нещо е зает.
Чуйте психолога Андрей Ганев в „Лабиринти на познанието“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg