Защо вестник "Сега" няма да публикува политическа реклама за предстоящите избори, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Теодора Пеева, главен редактор на вестник "Сега".
„В един момент всяка медия трябва да направи избор между това дали да защитава докрай интересите на своите читатели, жертвайки някакви финансови постъпления, защото за всички е ясно, че изборите обикновено са златно време за медиите, особено в тази изключително тежка финансова и икономическа обстановка, когато няма реклама, или да направи компромис със своите принципи и да се изложи пред своите читатели. През последните години кандидатите преотстъпиха правото да изказват позиция от тяхно име на пиари, медийни съветници и хора, които нямат нищо общо с реалната политика. В резултат на интервютата се превръщат в нечитаемо четиво, пълно с клишета и лозунги. Представете си само как едни пиари пишат клишета и лозунги в едно интервю и вие нямате възможност да ги репликирате пред своите читатели. Така че ние предпочетохме да не се излагаме и да не взимаме пари за такива. То е ясно, на всеки човек, че това е платено и че няма смисъл дори да го прочете, само на пиарите не е ясно. И предпочетохме да търпим финансови загуби, но в крайна сметка да останем верни на своите принципи.
Опити за намесата в съдържанието и неудобните въпроси
„Говорим за интервюта, които се подават с въпроси, които са написани от самите пресцентрове и дори със заглавия. На миналите избори стигнахме до претенции, в които се иска да не се пипа заглавие, да не се пипа подзаглавие, дори да не се сменя снимка. За всичко това ние медиите носим вина, защото, за да ескалира до такава степен претенцията на партиите, ние сме позволили постепенно натрупване във времето, правейки компромиси.
Ако погледнете сегашната кампания, ще видите, че ние имаме монолози. Няма пряк сблъсък, дори когато това е необходимо. Навремето имаше много зрелищни дебати между лидерите на партиите, между основните кандидати, между водачи на листи, в които се дискутираха съвсем конкретни въпроси. Тази възприета норма, наложена от партията, която управлява от 10 години насам, да се води монолог и да не се участва в директен сблъсък, а да се облъчва населението с някакви послания, които много често се разминават с реалността, това се налага от десетилетие. И някак всички политици видяха, че това им е много изгодно. Извън партиите, които са в явна опозиция или са на ръба на четирите процента и имат интерес да предизвикат скандал и да се отличат, всички други се движат в това русло. Това показва отношението към избирателя. Очевидно вървим към влошаване на политическия диалог по време на предизборна кампания, особено при диалога с избирателя, а сега, заради ситуацията с вируса, това е още по-трудно, но политиците не желаят да използват медиите, въпреки че сега е моментът за това. Ние предложихме безплатна изява на всички – на политиците, които имат какво да кажат и са готови да направят това без ограничения за теми и въпроси. Интересно е, че никой досега не е поискал да отговори на най-критичните и най-острите въпроси и срещу това да се появи безплатно в изданието ни.“
Новите препоръки на „Репортери без граница“
„За да решиш един проблем, трябва да признаеш, че го има. Това, което се случва през последните години, е, че управляващите не признават, че има проблем със свободата на словото. Напротив, тях ги устройва капана, в който са вкарани медиите. Защото, когато най-големият ти рекламодател е държавата, тя има достатъчно лостове да влияе върху всяка една политика, която медията реши да предприеме, има достатъчно лостове за наказания. А при тези, които са независими от държавно финансиране, се търсят други начини за натиск. Било през журналистите, вие споменахте за случая с моя колега, когато той беше привикан за разпит за изпратени въпроси до пресцентъра на МВР. Такова чудо няма никъде по света. Друг вид натиск – към издателите, чрез данъчни проверки и т.н.. И след като ти не признаваш, че има проблем със свободата на медиите, защото теб те устройват послушни медии, а не обективни, няма как да има решение на този проблем. Взимат се решения, от които няма никакъв смисъл. И последното изказване на „Репортери без граница“ беше в този смисъл, че нещата, които се предприемат законодателно, нямат ефект и не биха могли да имат.“
Чуйте повече в звуковия файл.В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg