„Политиката все повече прилича на един екзотичен журналистически стил, наречен „гонзо журналистика“. Какво е гонзо журналистика? И как политиката лесно може да прикачи към себе си тази спорна от гледна точка на качеството категория „гонзо“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и автор в „Клуб Z“.
Паралелът между „гонзо журналистиката“ и „гонзо политиката“ в България
„Виждаме изключителна маргинализация на публичното и общественото пространство и как участниците в политическия живот нямат никакви задръжки, използват изключително агресивен, арогантен и циничен език. Това не са очакванията на обществото към хората водачи – да се държат по такъв начин. Ето вижте, един пример от снощи в „Панорама“, където липсваше елементарен език на комуникация и участваха хора в нетрезво състояние във всякакъв смисъл. Много е трудно един водещ да реагира в такава ситуация, защото подобен тип поведение е обсебващо, понякога е самоцелно и позволява да се промени тематичният фокус на разговора. Но ние виждаме, че има цели политически сили, които успяват да привлекат внимание именно с това, че са антисистемни, груби, цинични.
Но в същото време, водещият е в абсолютното си право да задава тона на разговора и дори да откаже да разговаря с такъв събеседник, най-малкото, защото той е домакин на срещата и трябва да осигури спокойствието и равноправното участие на всички останали в дебата. Но, за да намери подкрепа водещия, би трябвало и останалите участници да се съгласят с водещия какви са правилата. Но не е изключено на някои от тях да им харесва подобно поведение на представители на политически партии.“
Големият губещ е българският избирател
„Хората, които влизат в момента в дебатите и форматите, които предлагат медиите, те са там, за да бъдат информирани българските граждани и данъкоплатци. Политиците не са канени, защото им се полага по право. Те са там, защото имат потенциал да спечелят определен брой гласове и да убедят хората да гласуват за тях, но за съжаление става така, че ние забравяме, че тези формати се правят, за да могат гражданите да направят информиран избор, а не за да може някой политик да си покаже всички магарии, на които е способен и така да отврати и откаже немалка част от хората да гласуват. Липсва каквато и да било култура на политическия дебат. Големите телевизии се стремят да поканят например лидерите на политическите партии и ако е възможно те да се изпокарат, да се сбият и да стане някакъв скандал, а после да се каже: „Ето, ние направихме най-добрия дебат“. Това е бутафория. Или пък на 8-и март една от националните частни телевизии направи женски дебат, защото било празник на жената... Това е, нямам думи, направо по някакъв начин е сексистко.“
Музиканти, артисти, сценаристи, спортисти в бъдещия парламент
„Според мен всеки си има професионално поле, в което трябва да работи и да се занимава. Хора, които не разбират от законодателство, нямат вероятно никаква юридическа компетенция, не би трябвало да се занимават с решаването на важни за обществото въпроси. Ние виждаме назад в годините колко много лобистки законодателства бяха прокарани от хора, които се превръщат в пощенски кутии. Тези хора имат имена в обществото, защото са се занимавали със съвсем друго нещо, не с политика. На този принцип, ние можем да обявим конкурси за началници в АЕЦ "Козлодуй", например и абсолютно всеки, който реши да ходи и да се занимава с това нещо. Това да каниш за политици, хора, които нямат никаква представа от законодателство, е отвратителен народняшки подход, който наблюдаваме в последните няколко години и бягане от отговорност.
За толкова важен център на властта, каквото е НС, политиците трябва да излизат с имената си и да участват във формирането на политики и законодателство само хора, които наистина разбират от това. А те се опитват в момента да отворят листите за хора, които за първи път се занимават с общественозначими проблеми и тези хора ще трябва да поемат отговорност, ако в страната има критични ситуации за решаване. И тези хора – неполитици, как ще взимат решения? Каква ще им бъде професионалната тежест, аргументацията? Те може да се окажат много по-послушни в един момент. Как може хора, които до скоро са били в центъра на немалко скандали и ги даваха доскоро по телевизията, и им се подиграваха, че не могат да се разберат със съседите си и се замерят с яйца, как може такива хора да бъдат в листите. Това е подигравка с гражданското общество и хората. Оказва се, че живеем в сферата на политическото в един театър и всичко важно като решения се взима в задкулисието.“
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..
Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..
Благотворителен концерт-спектакъл – "Традиции от Родопите", ще се състои днес от 18 часа в Театрално-музикален център "Димитър Димов" в Кърджали. Инициативата е на ученици и учители от Средно училище "Йордан Йовков" в града и е в подкрепа на осмокласника Арджан Мехмед – за осигуряване на достъпна образователна среда. В концерта ще участват легендарната..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg