Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Илия Вълков: В сферата на политическото живеем в един театър

Липсва каквато и да било култура на политическия дебат

Илия Вълков
Снимка: Кирил Чобанов

„Политиката все повече прилича на един екзотичен журналистически стил, наречен „гонзо журналистика“. Какво е гонзо журналистика? И как политиката лесно може да прикачи към себе си тази спорна от гледна точка на качеството категория „гонзо“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и автор в „Клуб Z“.

Паралелът между „гонзо журналистиката“ и „гонзо политиката“ в България

„Виждаме изключителна маргинализация на публичното и общественото пространство и как участниците в политическия живот нямат никакви задръжки, използват изключително агресивен, арогантен и циничен език. Това не са очакванията на обществото към хората водачи – да се държат по такъв начин. Ето вижте, един пример от снощи в „Панорама“, където липсваше елементарен език на комуникация и участваха хора в нетрезво състояние във всякакъв смисъл. Много е трудно един водещ да реагира в такава ситуация, защото подобен тип поведение е обсебващо, понякога е самоцелно и позволява да се промени тематичният фокус на разговора. Но ние виждаме, че има цели политически сили, които успяват да привлекат внимание именно с това, че са антисистемни, груби, цинични.

Но в същото време, водещият е в абсолютното си право да задава тона на разговора и дори да откаже да разговаря с такъв събеседник, най-малкото, защото той е домакин на срещата и трябва да осигури спокойствието и равноправното участие на всички останали в дебата. Но, за да намери подкрепа водещия, би трябвало и останалите участници да се съгласят с водещия какви са правилата. Но не е изключено на някои от тях да им харесва подобно поведение на представители на политически партии.“

Големият губещ е българският избирател

„Хората, които влизат в момента в дебатите и форматите, които предлагат медиите, те са там, за да бъдат информирани българските граждани и данъкоплатци. Политиците не са канени, защото им се полага по право. Те са там, защото имат потенциал да спечелят определен брой гласове и да убедят хората да гласуват за тях, но за съжаление става така, че ние забравяме, че тези формати се правят, за да могат гражданите да направят информиран избор, а не за да може някой политик да си покаже всички магарии, на които е способен и така да отврати и откаже немалка част от хората да гласуват. Липсва каквато и да било култура на политическия дебат. Големите телевизии се стремят да поканят например лидерите на политическите партии и ако е възможно те да се изпокарат, да се сбият и да стане някакъв скандал, а после да се каже: „Ето, ние направихме най-добрия дебат“. Това е бутафория. Или пък на 8-и март една от националните частни телевизии направи женски дебат, защото било празник на жената... Това е, нямам думи, направо по някакъв начин е сексистко.“

Музиканти, артисти, сценаристи, спортисти в бъдещия парламент

Според мен всеки си има професионално поле, в което трябва да работи и да се занимава. Хора, които не разбират от законодателство, нямат вероятно никаква юридическа компетенция, не би трябвало да се занимават с решаването на важни за обществото въпроси. Ние виждаме назад в годините колко много лобистки законодателства бяха прокарани от хора, които се превръщат в пощенски кутии. Тези хора имат имена в обществото, защото са се занимавали със съвсем друго нещо, не с политика. На този принцип, ние можем да обявим конкурси за началници в АЕЦ "Козлодуй", например и абсолютно всеки, който реши да ходи и да се занимава с това нещо. Това да каниш за политици, хора, които нямат никаква представа от законодателство, е отвратителен народняшки подход, който наблюдаваме в последните няколко години и бягане от отговорност. 

За толкова важен център на властта, каквото е НС, политиците трябва да излизат с имената си и да участват във формирането на политики и законодателство само хора, които наистина разбират от това. А те се опитват в момента да отворят листите за хора, които за първи път се занимават с общественозначими проблеми и тези хора ще трябва да поемат отговорност, ако в страната има критични ситуации за решаване. И тези хора – неполитици, как ще взимат решения? Каква ще им бъде професионалната тежест, аргументацията? Те може да се окажат много по-послушни в един момент. Как може хора, които до скоро са били в центъра на немалко скандали и ги даваха доскоро по телевизията, и им се подиграваха, че не могат да се разберат със съседите си и се замерят с яйца, как може такива хора да бъдат в листите. Това е подигравка с гражданското общество и хората. Оказва се, че живеем в сферата на политическото в един театър и всичко важно като решения се взима в задкулисието.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Директорът на Държавната агенция

Архивът на Иван Костов: Ценен принос към изследванията на Прехода

На 10 ноември отбелязваме Професионалния ден на архивиста, а тази година той е ознаменуван с едно значимо събитие – дарението на личния архив на Иван Костов, бивш министър-председател и една от ключовите фигури в българския политически преход. От 11:00 часа Държавна агенция "Архиви" официално приема този ценен принос, който включва 6 линейни метра..

обновено на 10.10.24 в 10:42

Училището за надежда в Русаля

Запознаваме се с епизод от живота на едно необичайно място за усвояване на знания и умения  – училището по изкуства и занаяти за социално слаби деца "Димитър Екимов" в село Русаля. За него, за новата учебна година там и за филма "Училище за надежда", който тръгва по кината на 1 ноември , разказва в "Нашият ден" Анимари Димитрова . За учебното..

публикувано на 10.10.24 в 09:06
Анна-Мария и Катерина Андрееви

Да се завърнеш в България

Ана-Мария и Катерина Андрееви са български сестри, родени и израснали в Америка, които правят избора да живеят в България. Те създават инициативата "ЗаВръщане в България" , която определят като общност, чиято мисия е да улесни завръщането на българите от чужбина. "Бихме искали да създадем ресурс за хора, които живеят в чужбина, да им е обяснено..

публикувано на 09.10.24 в 16:20

Български екип разработи лабораторен модел на кожата за проучване на стареенето

Учени от България успешно разработиха прототип на човешка кожа, който има потенциала да подпомогне научните изследвания в областта на стареенето и дълголетието. Ръководител на тази иновативна разработка е проф. д-р Милен Георгиев, който оглавява отдела по "Растителна клетъчна биотехнология" в Центъра по растителна системна биология и биотехнология. В..

публикувано на 09.10.24 в 12:55

"лЕКО ЗАКЪСНЕЛИ?": Екологични послания от сцената

Театърът е мощен инструмент за социална промяна, който може да играе ключова роля в активизирането на гражданските действия за по-устойчив начин на живот. Чрез театрални техники и похвати може да се повиши осведомеността относно важни екологични проблеми, като изменението на климата и биоразнообразието, и да се вдъхнови публиката да предприеме..

обновено на 09.10.24 в 12:35