В поредицата на „Неделен следобед“ за представяне на непознати оперни творби в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи вероятно единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което никога след това няма да се върне към този жанр. Малко напомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години създава „Бастиен и Бастиена“. Историята се повтаря и в начина по Адам Лист отвежда сина си да изнася концерти първо във Виена, а после и в Париж, точно както Леополд Моцарт представя малкия Волфганг в европейските дворове. От 1823 г. бащата и синът са във френската столица и само след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 г. Адам Лист предлага операта на сина си на ръководството на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти между който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо приемат творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 г. в зала „Пелетие“ на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля изпълнява прочутият Адолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е абсолютно забравена. Дълго време се е смятало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 г. Жан Шантавоан открива ръкопис, затрупан в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едва през октомври 1977 г. след 153 години забвение операта е представена на фестивала „Ференц Лист“ в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора твърдят, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват много общи черти със стила на Фернандо Пайер, при когото Лист учи композиция. За щастие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той описва създаването на опера, лекотата с която пише момчето, грешките и трудностите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подпомогнат от Пайер.Либретото е типично романтично. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подпомагат щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, пише: „Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който „Дон Санчо“ трябваше да бъде представен пред публиката. Блестяща публика се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прославен тенор, Адолф Нури изпя главната роля; всички изпълнители направиха всичко възможно, за да осигурят успеха, а обществеността проследи първата творба на младия композитор с нарастващ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях изпълнители и най-вече на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща приветливост, взе на ръце младия композитор, все още твърде дребен за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието ликуване беше безгранично. Кройцер също дойде, погали го и го прегърна. Адам Лист беше извън себе си от радост. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен прием на „Дон Санчо“ надхвърляше всичките му очаквания! Франц, напротив, се радваше само заради баща си. Поведението му беше сериозно, почти сърдито, заради Нури, който го е извел пред публиката, въпреки нежеланието му“.
Записът, който предлага програма „Хисто Ботев“ на 14 март от 14 часа е на „Хунгаротон“ от 1986 г., диригент Тамаш Пал, възпитаник на консерваторията „Ференц Лист“ в Будапеща.
Действащи лица и изпълнители:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на операта „Дон Санчо“ от Ференц Лист
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg