В поредицата на „Неделен следобед“ за представяне на непознати оперни творби в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи вероятно единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което никога след това няма да се върне към този жанр. Малко напомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години създава „Бастиен и Бастиена“. Историята се повтаря и в начина по Адам Лист отвежда сина си да изнася концерти първо във Виена, а после и в Париж, точно както Леополд Моцарт представя малкия Волфганг в европейските дворове.
От 1823 г. бащата и синът са във френската столица и само след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 г. Адам Лист предлага операта на сина си на ръководството на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти между който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо приемат творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 г. в зала „Пелетие“ на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля изпълнява прочутият Адолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е абсолютно забравена. Дълго време се е смятало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 г. Жан Шантавоан открива ръкопис, затрупан в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едва през октомври 1977 г. след 153 години забвение операта е представена на фестивала „Ференц Лист“ в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора твърдят, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват много общи черти със стила на Фернандо Пайер, при когото Лист учи композиция. За щастие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той описва създаването на опера, лекотата с която пише момчето, грешките и трудностите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подпомогнат от Пайер.
Либретото е типично романтично. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подпомагат щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, пише: „Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който „Дон Санчо“ трябваше да бъде представен пред публиката. Блестяща публика се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прославен тенор, Адолф Нури изпя главната роля; всички изпълнители направиха всичко възможно, за да осигурят успеха, а обществеността проследи първата творба на младия композитор с нарастващ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях изпълнители и най-вече на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща приветливост, взе на ръце младия композитор, все още твърде дребен за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието ликуване беше безгранично. Кройцер също дойде, погали го и го прегърна. Адам Лист беше извън себе си от радост. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен прием на „Дон Санчо“ надхвърляше всичките му очаквания! Франц, напротив, се радваше само заради баща си. Поведението му беше сериозно, почти сърдито, заради Нури, който го е извел пред публиката, въпреки нежеланието му“.
Записът, който предлага програма „Хисто Ботев“ на 14 март от 14 часа е на „Хунгаротон“ от 1986 г., диригент Тамаш Пал, възпитаник на консерваторията „Ференц Лист“ в Будапеща.
Действащи лица и изпълнители:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на операта „Дон Санчо“ от Ференц Лист
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg