Въпросът какво ни чака не е въпрос, вълнувал само нашето съвремие, а е вълнувал всички поколения. Някои от представите за бъдещето са били изключително интересни, а към днешна дата се определят като вълшебни приказки, други като утопии.
Но живеейки в една съвременност и искайки да разберем какво ще ни се случи, като че ли сме много внимателни в прогнозите си към днешна дата. Защото информацията, с която боравим, е в такъв лавинообразен вид, че е много трудно да бъде сведена до някакво конкретно знание.
За неравенствата, породени от неравнопоставеността между половете, коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева:
Този въпрос става все по-сложен поради обстоятелството, че бива натоварен с различни политически реакции, с различен социален контекст и с различни обществени нагласи, които са нещо толкова устойчиво във времето, че промяната им изисква години.
“Европейският индекс за равнопоставеност между половете е много интересен. Той се концентрира върху една стобалова точкова система, като се счита, че достигайки до процент 100, е достигната пълна равнопоставеност между половете. Такава страна в Европа няма. Максималният индекс, до който се достига, е около 74 от 100 точки. Като изследователите казват, че промяната на точките е толкова бавен процес, че за да се достигне процентът 100, ще са необходими около 60 години напред. Което означава, че дори и при един висок индекс от 74 пункта, достигането до пълна равнопоставеност като че ли е една далечна перспектива.“
“Данните, които се включват в тази стобалова система, в тези сто точки, са определени в няколко основни пункта, които дават информация. Как тази равнопоставеност се отнася към здравеопазване, работа, финансова обезпеченост, образование, лично време и възможност за обществено влияние. Възможност да влияеш на обществото чрез изразяване на мнение. Някакъв вид публична власт.“
“Много интересна част от този индекс е и едно изследване, което е започнало от 2015 г. То е свързано с изследване как дигитализацията на средата ще се отрази на неравнопоставеността между половете. Още от 2015 г. е изведен на преден план проблемът с дигитализацията и че процесът на навлизане на “умните“ инструменти в бита ни ще доведе до цялостна реформация и промяна на пазара на труда и до нова диверсификация между половете.“
“Смята се, че трансформацията на пазара на труда ще доведе до една тенденция, която е била позабравена във времето – високите постови позиции, свързани с овладяване на технологиите в много висок ранг на владеене, отново ще останат за едно известно време запазени за силния пол – казва Мурджева и пояснява:
Струва ми се, че винаги когато се намираме на прага на някаква революция, често говорим за четвърта индустриална революция, и когато тази революция започва да изявява своите отличителни характеристики, винаги на челната позиция в управлението, в овладяването на тези процеси като че ли застава мъжът.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg