Шапки долу пред правителствения сектор!

Добро утро. Аз може и да не съм прав, но ми се струва, че не е редно да пренебрегваме правителствения сектор за сметка на неправителствения. Единият без другия е невъзможен. Така че, както казва народът, неправителственият е редно да почерпи, а ние ще отдадем дължимото на правителствения.

Мислите ли, че е лесно да си държавен чиновник, държавен мъж или държавна жена? Представете си – коктейл, масите отрупани, сьомги, хайвери, риби, раци, цаци, отбрани вина, а на теб ти се яде шкембе чорба с повечко лютично и домашна ракия ти се ще. Да сте чули за коктейл с шкембе-чорба и домашна ракия? Мъка, мъка.

Представете си – държавна жена, слугиня на народа, костюмчето ѝ марково, обувките ѝ маркови, чантата ѝ маркова, цялата като от каталог. Обаче на нея ѝ се иска да си оплете една жилетка и да си ходи с нея, да си се загръща, да ѝ е топло, уютно. И вместо тези високи токове, пусти да опустеят, да си шляпа със старите удобни чехли. Обаче не, трябва да е от бутик и задължително най-скъпото.

Ами командировките? Всички гледат къде ходят на държавна сметка съответните чиновници, обаче не ги питат как ходят. Я си представете какво е командировка в Япония. Екзотика ли?! Дванайсет часа полет и няма къде да мърдаш, стюардесите се сменят и почиват, пилотите се сменят и почиват, ти стискаш зъби и летиш. И на обратно пак дванайсет часа и няма кой друг да се върне вместо теб, да поеме мъките ти.

Да оставим всичко това, обаче и на унижения са подложени тези хора. Специалисти по онези филми, дето са с толкова нисък бюджет, че актьорите в тях даже нямат дрехи и ги излъчват след полунощ, са установили, че най-еротичното зрелище е чиновник, бавно снемащ от себе си отговорността. Мъка, голяма мъка и огромен срам.

Сега ви пожелавам приятен и успешен ден и много да внимавате да не попаднете в правителствения сектор.