Всички знаем, че CV без обявени езикови умения към настоящия момент не би свършило работа никому.
Освен гарант за нашата добра кариерна перспектива езиковите умения се оказват крайъгълен камък за много други неща.
Езиковото образование е и култура – и то задълбочена, хуманитарна култура, свързана с познаването на другия.
Дали езиковите умения представляват невидим праг на неравенство?
Темата коментира в “Нашият ден“ Доротея Табакова, преподавател по старогръцки език в Софийския университет и преводач от четири езика.
“Как се съотнася езиковото обучение и социалните неравенства? Тези два елемента образуват порочен кръг. В колкото по-добро социално положение е един човек, толкова повече той и неговото потомство имат възможност да изучат чужд език. И съответно високото ниво на знание на чужд език възпроизвежда същото това неравенство.“
“За всеки е ясно, че ефикасните средства за изучаване на чужд език са скъпи удоволствия. Това означава – малки групи, понякога индивидуално обучение, понякога профилирано според професионални потребности. Разбира се, курсове за бизнес английски ще се намерят навсякъде, но английски език примерно за атомни физици ще бъде бутикова рядкост. А що се отнася до един от ефикасните методи за преодоляване на езиковата бариера при комуникация, а именно комуникацията с носителите на езика, това, което бихме назовали с етикетчето “езикова ваканция“, са скъпи форми на обучение.“
“Чуждоезиковото обучение може да бъде високоефикасно, когато е и достатъчно рано. Всичко това прави така, че кръгът между езиковото обучение и кариерното развитие се затваря и е един от многото елементи на затварянето на социалния асансьор.“
“При деца от различни социални кръгове голямата разлика в техния резултат, примерно в училище, се забелязва не на изходно ниво, а на входно. Решаващо значение има по какъв начин детето е прекарало свободното си време. Ако детето е било един месец в чужбина на езикова ваканция, след това на компютърен курс, след това на скаутски занимания, то ще бъде много по-подготвено за следващото ниво. По този начин се създават привилегировани форми на обучение, възможни от определено социално ниво нагоре.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната ни и я правят разпознаваема в световното културно..
Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство "Сиела" – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на "Нашият ден". Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на..
В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и..
Европейската нощ на театрите е събитие, което надхвърля езикови, религиозни и етнически бариери, като представя театралното изкуство в цялото му многообразие и дълбочина. Мотото на инициативата е създаване и показване на качествено театрално изкуство без граници – събитие, което обединява всички, които са свързани с театъра и сценичните изкуства...
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
Премиерният спектакъл "Празен град" очаква първата си среща с публиката в независимото пространство за култура Yalta Art Room в София. Постановката е на..
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg