Estorium e първият дигитален антропологичен архив, който си поставя за цел да съхрани живия образ и духовния отпечатък на милиони хора. Заснети в естествената им среда, героите на архива са представени чрез документални портрети и автентични истории, разказани в писмена форма, фотографски образи, аудио, видео и виртуална реалност. Всеки разказ е свободно достъпен, и то завинаги.
„Образите и историите, които искаме да запечатаме, всъщност отговарят на важни човешки въпроси и е нещо, което наистина си мисля, че си заслужава да оставим след нас“, сподели във „Време и половина“ създателят на Estorium Атанас Христосков.
Всичко започва от „Истории като на кино“ – документалният филм на Атанас, с който започва да пътува из България. В срещите си с хората, той се вдъхновява да разкаже историите им. Те провокират желание у него да докаже на другите, а и на себе си, че е жив, че сме живи.
Екипът и съмишлениците, които се включват в създаването на дигиталния антропологичен архив, вярват, че всяка една човешка история си заслужава да бъде разказана. Те тръгват по пътя на историите, като търсят човешкия и личен елемент в тях. Всичко започва от въпросите на душата: какво прави щастлив човека; какво го изгражда като личност; с какво той е уникален сам по себе си; кое е онова, което само той умее; какво иска да остави след себе си и какво придава смисъл в живота му?
„Като начало искаме да запечатаме историите на хората, които са над 70-годишна възраст“, допълва още Христосков. Приоритет в този проект е именно онова поколение, което е оставило своята следа в света преди Интернет да го превземе напълно. За екипа е важно да накарат по-младите да погледнат на днешния свят през погледа на хората, израснали в различна и непозната за тях среда.
Тази година Estorium иска да разкаже 1000 човешки истории, да улови времето в тях или напълно да извлече от неговите рамки. В разказването се включват кинодокументалисти, етнолози, антрополози и журналисти. Всеки обаче има възможност да се превърне в автор. Както и да направи дарение. Платформата е финансирана изцяло с лични средства, но за да постигне своята цел, каузата се нуждае от още сили. Затова и във Фейсбук страницата на Estorium вече текат три кампании, с които екипът цели да подпомогне мисията си.
„Това, което сме си казали помежду си, е, че каквито и средства да се съберат това са истории, които ние ще направим и ще покажем на хората, така че те да видят едни цели, хубави завършени истории. Оттам нататък вече аз съм сигурен, ние следваме своя път. Аз съм се посветил изцяло на тази кауза, без значение дали тези кампании са успешни и дали ще съберем тези средства по този начин. Ще намерим начин да направим това нещо да съществува, в това нещо нямам съмнение“, каза Атанас Христосков в ефира на програма „Христо Ботев“.
Още за идеята на Estorium, за кампаниите, които ще разкажат историите на Ерсин Мустафов, Радостин Чолаков и Ивайло Петров, както и за смисъла в това да се създаде една обща памет на човечеството – чуйте в звуковия файл.
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на актрисата Касиел Ноа Ашер, която изпълнява и една от роилите в представлението. Касиел определя пиесата "Представление и наказание" като трансгресивна до бруталност "реплика" върху романа на..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди 147 години, се ражда Пейо Тотев Крачолов, оставил своята незаличима следа в българската културна история под псевдонима Пейо Яворов. Поезията на Яворов е уникална и неповторима, с дълбока..
"Женските лица на историята" е сборник в чест на проф. Красимира Даскалова – виден български учен, едно от емблематичните лица на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Близо 30 години проф. Даскалова работи и съдейства за академичното институциализиране у нас на две изследователски полета – интердисциплинарни и свързани/пресичащи се по между..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg