Инициативата „Зелени закони“ и гражданската коалиция „За да остане природа в България“ организират днес в три града протести срещу унищожаването на природата по Черноморието.
В София протестът започва в 18.30 ч. от паметника на Алеко Константинов на бул. Витоша, а шествието ще премине пред сградите на Министерския съвет и на Народното събрание и ще приключи на Орлов мост.
В Пловдив, протестното шествие се организира от Гражданска коалиция „Пловдив“ и ще започне от 18.30 ч. на площад „ Съединение“.
В Русе сборният пункт за протестиращите е на кея под Вития мост в 17.45 ч. Организаторите от „Русенци за българската природа“ канят гражданите да носят детски играчки: багери, фадроми, лопатки за пясък, а също и чадъри и плажни принадлежности.
Протестиращите настояват:
• да се забрани всякакво застрояване в района на Камчийски пясъци;
• заповедта, която трябва да следва докладът от 1.02.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с който той разпореди предприемане на действия за отмяна на Заповед № РД-987/10.12.2020 г. за обявяване на защитена зона „Камчия“ и възобновяване на производството по нейното издаване, която подлежи на обсъждане, да включва отпадналите конкретни забрани за строителство в конкретни имоти, които са били обект на заменки от 2005 година досега. Въпреки обещаното от екоминистерството възобновяване на процедурата на 5 февруари, към настоящия момент, нов вариант на заповедта не е предложен за обсъждане.
• Правителството да отмени заменките в района на „Камчийски пясъци“ – най-големия комплекс от дюни в България, да възстанови статута на имотите като публична държавна собственост;
• министърът на регионалното развитие и благоустройството да промени предназначението на урбанизирани терени в района на Камчийски пясъци на горски и земеделски територии;
• министърът на регионалното развитие и благоустройството да обяви със законов акт крайбрежната ивица, дюните и всички други противоконституционно заменени терени като изключителна държавна собственост и да стартира процедура по тяхното отчуждаване на цените, на които са оценени при направените замени;
• в Кадастъра да се създаде единна и актуална карта, отразяваща всички дюни по българското Черноморие като начин на трайно ползване;
• да се спрат и премахнат строежите на „Алепу“ и в местността „Поляните“ край Синеморец;
• строго регулиране на застрояването на българското Черноморие.
На 10 февруари беше първият за годината протест пред МС в защита на „Камчийски пясъци“.
Стефан Аврамов, експерт биоразнообразие от инициативата „Зелени закони“:
„Казусът камчийски пясъци започна още през 2005 г., когато 1500 дка от плажната ивица се обявяват с акт от областния управител на област Варна за пасища – 10-та категория. Това са плажовете, разположени в община Долни чифлик от устието на река Камчия до село Шкорпиловци, Варненска област – 1500 декара.
Това са едни най-хубавите дюни в България и може би и в Европа. Голяма част от тях са сиви дюни, които са местообитания на защитени видове и според евро директивата за местообитанията те трябва да са опазват и всякакви действия там трябва да се съгласуват с Европейската комисия, но тогава България все още не е член в ЕС.
Две години след това тези земи са заменени като са оценени на ежду 14 - 18 ст. на квадратен метър. 1500 дюни на самия бряг на морето. Следва една друга заменка на над 2500 дка гори, повечето от които са облесени дюни, намиращи се непосредствено зад плажа, стават общо 4 заменки и така към 2008 – 2009 г. имаме заменени над 4100 дка дюни и гори в района между устието на река Камчия и село Шкорпиловци.
Неправителствените организации още от тогава протестираме, ние изпращахме сигнали до ЕК, сигнали за тези заменки, заменките бяха спрени, но проблемът с вече направените не беше решен.
През 2008 г. РИОСВ Варна съгласува устройствен план за застрояването на тези земи и те бяха прехвърлени от гори и пасища към регулация но това решение беше незаконно тъй като нямаше оценка за съвместимост.
В един момент първото правителство на ГЕРБ налага няколко годишен мораториум за строителство в тези територия, а по късно през 2012 г. тези устройствени проекти са обявени за незаконни и този район може да бъда застрояван само след извършване на оценка за съвместимост. Държавата не прави нищо за решаване на този проблем.
Оттогава сме в една война и сме готови да протестираме във всеки един момент, когато се даде зелена светлина за строителство.
Повечето от тези земи бяха част от защитената местност „Камчийски пясъци“, откъдето идва и името, но статутът им на защитена местност беше премахнат с няколко абсурдни решения на ВАС през 2006 г. Това беше първото съдебно заличаване на защитена територия в България.
С влизането на България в ЕС те през 2007 г. влязоха в две защитени зони от европейската мрежа „НАТУРА 2000“, което в момента ги пази. Тези дюни са много добре запазени. Ние ще се борим до последно, за да запазим „Камчийски пясъци.“
Протестиращите настояват още да бъде изпълнено обещанието на ПП ГЕРБ от юли 2020 г., за вкарване на текстове в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), с които ще бъде наложена пълна забрана на строителството в най-близката зона, прилежаща на черноморския бряг. Настоява се тази законова забрана да важи за 1 км ивица по морския бряг, като веднага след обявяването ѝ да започнат експертни консултации за създаване на гаранции за опазване на местата с природозащитно значение, попадащи в национални защитени територии, европейски защитени зони и плажове за природосъобразен туризъм.
Въпреки статута си на хартия, всяко от тях е под заплаха от урбанизация заради различни „вратички“ в законите, както през последните години това се вижда на плажовете в „Алепу“, „Иракли“ и в Синеморец.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg