Проф. Димитър Вацов: Част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество

„Слушайки внимателно „Събота 150“ се убедих в изключителния професионализъм на вашите колеги. Това е предаването, което дава най-добра картина за това, което се случва по света.“

Работата на обществените медии, дневния им ред, говорителите в тях и подходите им при отразяването на различни теми са чат от въпросите, които коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, по повод проучването „Колко обществени са обществените медии“. Проф. Димитър Вацов, е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ и част от екипа изследователи, наблюдавали двете обществени медии 6 седмици.

Говорителите в двете обществени медии

Според проучването, се наблюдават „диспропорции в представянето на обществото и най-вече на гражданите, за сметка на политици и експерти. А когато ги има (гражданите б.а.), те са в ролята на така наречените „обикновени хора“ – пациенти, потърпевши и т.н. Тоест, това са хора, на които думата се дава, за да кажат от какво не са доволни. За сметка на това много рядко се дава думата на така наречените активни граждани – представители на неправителствения сектор, които преследват една или друга обществена кауза или пък на представители от протестните групи. Дори и когато критикуват политическото статукво обществените медии не търсят активни агенти на тази критика, извън това, което правят самите журналисти. Това е дефицит, който би трябвало да бъде коригиран. Би трябвало и БНТ, и БНР да си формулират като специална задача подкрепата на активното гражданство, защото част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество. А ние като чели се позоваваме на една посткомунистическа, свързана със съвременния националпопулизъм тенденция , при която гражданското общество започна да се счита за нещо не важно. Добре е да има и включвания на гражданите, но като гости, които да се подготвят по определена тема, да имат кауза, да имат искания.“

Кой доминира в двете медии

„Най-често са канени публични експерти или анализатори – носители на определено знание, но не през институция, които дискутират една или друга тема. След тях се нареждат парламентарно представените партии и предвид ковид-19 ситуацията, представители на медицинското съсловие. И ще ви дам пример за 48 предавания, със средно по трима гости на предаване са средно по 150 гости за целия период. Само трима от гостите за изследвания период са представители на извънпарламентарната опозиция или на протестите. Представете си – трима от сто и петдесет говорители, като за този период извънпраламнтарната опозиция според всички социологически изследвания имаше по-висок сбор на електорален резултат отколкото управляващото мнозинство. Това е много ясен индикатор, че обществените медии гледат да представят институционално представените и са слабо чувствителни към актуалните промени в публичните нагласи.

Контекста на съдържанието и фалшивият разказ

„Тази задача е доста по-деликатна, защото количественото измерване не може да хване контекста. За да се хване контекста трябва да се направи качествен анализ на съдържанието на предаванията, който не е направен на всяко предаване по отделно, но при мониторинга имахме за задача да хванем факти и фрапиращи твърдения. Например, твърденията, че протестиращите носят зараза и са източник на пандемия, и са виновни за смъртта на много хора е тип фалшив разказ, който за да можем да го проследим ни трябва семантичен анализ на ключови думи, за да видим някой цитира ли такива твърдения и какви източници цитира. Трудно може да се идентифицира разказ на твърдения, които са отчетливо неверни, защото са било непроверени и недоказуеми, било, защото са целенасочена манипулация на някакви факти, какъвто е цитирания пример с протестиращите носещи зараза. И отново тук е мястото на активното гражданско общество, което трябва да бъде канено и то да формира баланса срещу манипулативни твърдения от националпопулистки тип или други внушения. И така небивалиците няма да могат да минават лесно в публичното слово. Със сигурност журналистите в БНР могат повече да разгърнат автономията си и БНР седи по-добре от БНТ в няколко пункта от нашите наблюдения.“