Испания е страна с вековни традиции в правенето на дантела и днес там се правят огромни събори на дантелиери от цялата страна и от чужбина. България, от друга страна, има своя дантелиерски град – Калофер, едва от около век. Въпреки това дантелата в България е жива в някои от носителите си и изкуството на изплитането ѝ все още се предава.
Дали тя ще остане само застинало във времето изкуство, или ще се превърне в примамливо занимание по икономически, естетически или други предпоставки, като че зависи само от нагласите на днешните носители на умението. Някои от тях продължават да правят от дантела класически предмети за украса и за бита. Други, като новаторката Бистра Писанчева, създават цели пейзажи с техниката на дантелата. Именно Бистра най-пълно и с размах приближава дантелиерството много повече до изкуството, отколкото до занаятчийството. И въпреки това...
Преди година Бистра се среща на летището в Мадрид с испанската дизайнерка Лидия Муро, която иска да прави сгъваеми чанти от парчета кожа и парчета мек и красив материал. Тя открива Бистра Писанчева виртуално и така стига до евриката какъв да бъде този материал. Двете дами печелят вниманието на Проекта за ценно сътрудничество на европейската комисия, който цели да насърчи съвместната работа между дизайнери (а под дизайнери Европейската комисия разбира много повече от дизайнери на дрехи) от различни страни в Европа. Така започва пътят на „The Eastern Side of Riviera“ и малките сгъваеми чанти, които са удобни и създадени устойчиво – с остатъци от кожарската индустрия в една испанска област и с възможността за производството им и други хора да усвоят и практикуват дантелиерството.
Бистра и Лидия се срещат за втори път в София, за да работят заедно на живо и докато работят върху прототипите на серията чанти, те разказват за себе си, за проекта и за бъдещето. За миналото и за бъдещето на дантелата разказва и Антоанета Петрова, председател „на читалище Христо Ботев“ в гр. Калофер, където от няколко години функционира Център на дантелата.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
