Лекари ще има в най-големите училища на Бургас, стана ясно в края на януари. Стартира и проектът за изграждане на Многопрофилна детска болница в Бургас, която да стане център на педиатрична мрежа в целия Югоизточен регион.
Проф. Владимир Пилософ, председател на УС на Българската педиатрична асоциация, коментира темата в "Нашият ден":
"Проекти така черно на бяло няма, но към идеите гледам положително. Друг е въпросът какво и как ще бъде реализирано и доколко ще се изпълняват предварително поставените цели. Да се върнат лекарите в училищата, да се построи детска болница – няма обществена дискусия по този въпрос това необходимо ли е или не.
За училищата специално. Смятам, че здравеопазването под някаква форма трябва да се върне в училищата. Още повече, че още пред 5-6 години Европейският офис на СЗО излезе с ясни послания как трябва да изглежда училищното здравеопазване. Това е изключително важно. Основните задачи на училищното здравеопазване не опират до спешната помощ. Те са в съвсем друга насока. Най-общо казано – това е спазване на хигиената на учене. И в прекия смисъл на думата, и в смисъл на режим на учене, който да съответства на възрастта, програмите, с които са натоварени учениците, здравната просвета... В настоящия момент работим по Наредба 3 от 2000 г.
В здравните кабинети могат да работят и лекари, и сестри. В нашите здравни кабинети, както се наричат в училищата, 90% работят медицински сестри специалисти по здравни грижи (информацията ми е от 4 години, но не вярвам нещо да се е променило) и около 10% лекари, доколкото си спомням, Варна беше приела в училищата да има и лекари. Би било добре да се видят и обсъдят европейските стандарти за училищно здравеопазване, които дава СЗО. Те са добра основа за развитие на училищното здравеопазване у нас. Там са посочени 7 стандарта, на които тези служби трябва да отговарят."
През 2007 г. бяха променени номенклатурата и системата за придобиване на медицински специалности. Съществувалите до 2006 г. принципи са рязко променени. Премахнати са профилните специалности в педиатрията и въобще лекарите, които биха искали да специализират пулмология, неонатология, гастроентерология, кардиология, нефрология, неврология и онкохематология в педиатрията, попадат в едни други условия, за да могат да го направят.
"България е от малкото страни в Европа, в която продължаващото медицинско обучение, т.е. обучението на лекарите през целия им трудов стаж, не е задължително. Нашите лекари се обучават общо около 10 години – заедно с вземането на специалност. От там нататък те нямат задължение да се усъвършенстват. Не казвам, че нашите лекари не се усъвършенстват – всеки чувства необходимост да познава новото. Но едно е да са ти осигурени права, а е друго да се остави на самоинициативата на самите колеги. Има страни, в които нещата са толкова строги в тази насока, че ако ти не докажеш, че си продължавал своето обучение, ти спират лиценза за работа."
Стратегията за здравеопазването 2030
"Ние от Педиатричната асоциация изпратихме своето становище до Министерството на здравеопазването, публикувано и на сайта на асоциацията, с всички забележки, които имаме към стратегията. Доколко ще бъде взето под внимание – е отделен въпрос. Да, въпросът за специалностите е важен – той влиза в рамките на продължаващото обучение. Трябва да се направи сериозна реформа. Тесните специалности в момента се обособиха като самостоятелни специалности. В резултат на това сега вие можете да станете детски специалист примерно по белодробни заболявания в детската възраст, без преди това да сте имали специалност педиатър... Т.е. учите частното, а не учите общото. Това трябва да се промени. Ще стане, но вероятно трудно."
Проф. Владимир Пилософ обобщи: "В България има един парадокс. Това е страната с вероятно най-много болници на глава от населението. Официално минимум 380 болници имат договор с НЗОК. 385 болници за 7 млн. население. За сравнение Холандия има 70 болници за 15 млн. население. Само многопрофилните болници у нас са над 230. Това е един абсурд. А ако се погледне използваемостта на леглата в тези болници – максимум 65-70% в публичните и 50-55% в частните."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Какво предвижда общинският бюджет за 2021 г. на Бургас в областта на детското здравеопазване и на какъв етап е проектът за изграждане на Многопрофилна детска болница? Лекари ще има в най-големите училища на Бургас, стана ясно в края на януари. На какъв етап..
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg