Защо никоя от големите телевизии или сайтове не отразиха последното разследване на „Биволъ“ OpenLux, защо има теми „табу“ в българските медии и какво е „кимаща“ журналистка, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.
Кимаща журналистика
„Тя е в липсата на въпроси. Кимането е важно, когато е насърчаване например за гостите в една телевизия да говорят. Само че в нашите телевизии кимането се превръща не в продължаване на разговора, а в утвърждаване на това, което гостът казва, без да има никакъв диалог с него. Но телевизията трудно търпи това. Да не говорим, че самите гости започват да се объркват в своето многоканене. Това канене на едни и същи фигури, които трябва да ни убедят в своята теза. Но човек може да бъде убедителен до един момент, от там нататък започва да се превръща в клише и започва да спори със самия себе си, а не с другите."
Липсата на теми
„Например, независимо как приемаме разследването на „Биволъ“ ( OpenLux б. а.), фактът, че никой не говори за него, особено големите телевизии, е типичен пример за това, че в дневния им ред има определени теми, които липсват или са табу. Дали ще е тази за „Биволъ“, или за шкафчетата, за записите, за имота... Но, ако медиите отговорят на тези въпроси, то аудиторията няма да има какво да тълкува. Те обаче не го правят, защото яснотата поражда изискване за друга, последваща от това тема, затова и нашите политици не искат да им бъдат задавани въпроси, свързани с гласа, с шкафчетата, с имота, а сега и разкритията за Константин Пенчев. Вместо това, темите се опростяват до някакво битово ниво и спират до там. Постоянно наблюдаваме някакви имитации на скандали – между двама лекари, между двама политици, но истинските отговори липсват.“
Новините и кризата
"Дори и новините ни звучат твърде грандомански, със силни слогани, като например този на Министерство на здравеопазването, че всеки има достъп до здравеопазване, и в същото време кризата с коронавируса показа съвсем друго. Аз лично се възхищавам на Деница Сачева за това, че смята, че „управлява кризата“, каквото заяви снощи в „Панорама“, но според мен, за съжаление в момента кризата управлява правителството, а не то нея. Защото щом в момента в Народното събрание единственото вълнение е кой как нарича председателката му, значи кризата наистина е овладяла това управление. Този скандал бе произведен не от друго, а от начина, по който говори едно политическо лице в нашето всекидневие, а кризите не могат да се управляват по този начин. Наблюдаваме как се говори за изключително важни неща като бъдещите закони за Радио и телевизия, законопроизводство, ами те говорят за тези важни неща по изключително комичен начин.
И това се случва на фона на криза, по време на която информацията е най-важният ресурс."
Природата на конфликта
„Конфликтите у нас са така интерпретирани, защото винаги става въпрос за разпределението на много средства, за които големите телевизии се подготвят в момента. Например, дебатите за Закона за филмопроизводство са показателни. Несъгласните мнения минаваха само по радиото, но не и в телевизиите и това е само един пример.
Медиите, докато отразяват кризата, трябва да ни покажат контекста на другите проблеми в страната, но те не успяват да се справят именно с този контекст. Там е голямата пробойна. Затова бяха и протестите през лятото. Хората не протестираха срещу това как се справяше Щабът, а срещу това как не се справя останалата част от политиците. На мен това ми се искаше да видя в нашите телевизии. Вместо това, те продължават да утвърждават едно и също – колко добре се справят политиците. Още по-лошо, че единственият начин за справяне с която и да е криза е от представата им за едноличната им правота – Бойко Борисов смята, че само правотата му и неговата увереност в нея са достатъчни, за да успее да ни убеди в нещо. Това не е така!“
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg