Добри ли са законодателни промени в областта на гражданското право – измененията в Закона за задълженията и договорите и в Семейния кодекс? Какви задължения има Република България във връзка с въвеждането на нови актове в областта на частното право, свързани с развитието на новите технологии?
Проф. Таня Йосифова, професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС, коментира в "Законът и Темида":
Проф. Таня Йосифова отскоро е професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на УНСС. Критериите, които се съдържат в Закона за висшето образование, са много високи и фактът, че тя ги е покрила, говори достатъчно красноречиво за нейната професионална компетентност.
"Благодаря за поздравленията. Действително критериите за заемане на академичната длъжност „професор“, които се съдържат в Закона за развитието на академичния състав в Република България, са много високи, а в изискванията, които УНСС прие, се съдържат и допълнителни критерии, свързани с преподавателската, научноизследователската и общественополезната дейност на кандидатите, така че летвата е висока и това е едно високо признание за един дългогодишен труд, но и огромна отговорност."
Бихте ли направили кратък коментар, като специалист по гражданско и семейно право, върху някои Закони за изменение и допълнение на важни нормативни актове в последните месеци и оправдани ли бяха тези изменения?
"В областта на гражданското право бяха приети няколко закона за изменение и допълнение, които са новаторски и заслужават адмирации. Става въпрос за измененията и допълненията в Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр.103 от 2020 г., с който бяха внесени промени в материята на оспорване и установяване на произхода, една материя, достатъчно консервативна и дори рестриктивна, предвид важността на произхода като елемент от гражданския статус на физическите лица. Предвид заведени дела от биологични бащи, които нямаха възможност да установят бащинството си по българското право, Европейският съд по правата на човека в Страсбург установи, че са нарушени техни лични права и даде на Република България задължителни указания, които бяха въведени със споменатия Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс в областта на произхода. Тази невъзможност произтичаше в следните случаи:
– при прекратяване на брака, когато сроковете за оспорване на презумпцията за бащинство са изтекли, но презумптивният баща узнава нови факти, които му дават основание да оспорва бащинството.
– при извършено припознаване на детето и изтекли срокове и липса на легитимация за оспорване на произхода при узнаване след този срок за биологичния родител отново пътят за оспорване и доказване на негово бащинство беше преграден.
Така че измененията и допълненията в Семейния кодекс бяха навременни и уместни и трябва да се посочи и ролята на Министерство на правосъдието, което изготви законопроекта.
Друг успех на законодателя от последните месеци е приетият Закон за изменение и допълнение на ЗЗД (обн., ДВ, бр.102 от 2020 г.), с който беше въведен нов чл.120а, касаещ абсолютната давност. Макар че имаше и продължава да има критики към тази нова уредба, беше внесено искане до КС от Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на преходната разпоредба на Закона, касаеща началния момент на давността за заварените случаи, с този нов институт се сложи край на вечния длъжник, като Република България беше единствената държава в ЕС, която нямаше такава законодателна уредба. Мисля, че трябва да оставим на съдебната практика да докаже адекватността на това законодателно решение.
Имаше внесени законопроекти за личния фалит, но при сравнение между този законопроект и приетия закон последният има редица предимства и абсолютната давност се явява едно адекватно решение, независимо от критиките, която бяха отправени и независимо от хипотезите на заобикаляне на закона, които се очакват."
Тоест според Вас законодателната дейност на 44-тото Народно събрание в областта на гражданското право не е на толкова ниско ниво, колкото се представя в медиите?
"Определено! Не бива да се тръгва изначално с негативна нагласа и критика, необходимо е да се подчертават и безспорните успехи на законодателя."
Вие познавате и правото на Европейския съюз в областта на частното право и имате специален интерес към електронната търговия. Какви задължения има Република България във връзка с въвеждането на нови актове в областта на частното право, които са свързани с развитието на новите технологии?
"Електронната търговия в съвременния свят и особено в условията на пандемия се развива с бързи темпове и това налага правната рамка да се съобразява и да догонва това развитие. ЕС прие регламент за платформите, който има директно приложение. В Закона за електронната търговия бяха внесени изменения и допълнения, касаещи насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, уредени в Регламент 2019/1150, който е аналог на Закона за защита на потребителите по отношение на бизнес ползвателите.
В НС беше внесен Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за предоставяне на стоки, който е в изпълнение на задълженията ни по Директива 2019/770 на ЕС. Така че и в тази сфера се наблюдава адекватно поведение на българския законодател."
Какви са Вашите пожелания към нашите слушатели?
"В моето обръщение към членовете на научното жури, което прецени моята годност да заема академичната длъжност „професор“ в УНСС, обърнах внимание на добросъвестността в гражданските отношения. В българската правна история имаме видни учени-юристи, които са били и големи хуманисти и от които трябва да се учим и да черпим вдъхновение. Правото не е единственият регулатор на обществените отношения, има и други норми, каквито са моралните норми. Така че апелирам за повече морал, добросъвестност и човечност в човешките взаимоотношения. Нека не забравяме, че сме хора."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg