УНИЦЕФ-България във време на пандемия

На 9 февруари през 1949 г. България се присъединява към УНИЦЕФ. Дейността на УНИЦЕФ - България в днешната сложна ситуация коментира в “Нашият ден“ Даниела Колева, програмен директор “Закрила на детето“ към организацията.

“Пандемията наистина е едно от глобалните предизвикателства, което се добави към конфликтите и неравенствата.“ – казва тя и допълва:

“Ние подкрепяме няколко основни направления, включително достъпа до най-уязвими деца и семейства. По време на кризата сме доставили над 10 тона материали на над 40 общини. Това са различни хигиенни принадлежности, образователни комплекти, с които сме подкрепили над 3500 семейства и близо 10 хил. деца.“

“Всички наши програми и услуги, които подкрепяме, например патронажните услуги в Шумен и в Сливен, които подкрепят бременни жени и семейства с деца под 3 години. Услугите ни “Зона за закрила“, които са с фокус превенция и реакция към деца и родители, пострадали от насилие, бяха адаптирани, така че да продължат да работят. Да могат да предоставят информация, насоки и съвети – както онлайн, така и по телефон.“

“Тази година е много важна за нас. Отбелязват се 75 години от създаването на УНИЦЕФ. Организацията е създадена през 1946 г. Като основната причина за нейното създаване е да се отговори на нуждите на децата, пострадали от Втората световна война. През 1953 г. УНИЦЕФ вече става формално и неразделна част от системата на Организацията на обединените нации (ООН) и тогава значително разширява обхвата на дейността си. Освен предоставянето на спешна помощ, храна и здравна грижа, организацията започва да добавя много по-голям фокус върху образованието, подкрепата на майчинството и осигуряването на цялостна грижа.“

Резултати у нас

“Едно от най-големите постижения, които ние като УНИЦЕФ подкрепяме чрез споделянето на българския опит сред други държави, е реформата в грижата за деца.“ – казва Колева и пояснява:

“През последните 10-15 г. България гарантира все повече правото на децата да живеят в подкрепяща семейна среда. Вие знаете, че всъщност реформата в т.нар. "процес на деинституционализация" започна още през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето и първите усилия за създаване на нови услуги за подкрепа на семейството, за спиране на входа към институциите. Но от 2010-а всъщност беше приета визията за деинституционализация, която постави фокус върху закриването на домовете. Защото това, което България показа и все повече държави в света правят като реформи, е не само да се говори за негативните ефекти от престоя на децата в домовете, но колко е важно децата да се отглеждат в семейства и в семейна среда. Също така важна е реформата в социалните услуги и приобщаващото образование.“

Достъпът до образование

“За нас това също е един от ключовите приоритети. Организацията в момента е в процес на развиване на своя нов стратегически план. Но със сигурност преодоляването на кризата с достъпа до образование, включително за някои от най-уязвимите и маргинализирани деца, е един от нашите четири глобални приоритета в световен мащаб.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.