По повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата.
Светлана Димитрова, главен редактор на програма "Христо Ботев", е главен герой в "Нашият ден". От 1985 година животът ѝ е свързан с Българското национално радио.
Пътят към БНР
"Не съм мечтала от малка да бъда в БНР. В Радиото дойдох, след като завърших Българската държавна консерватория – уж за малко, пък то стана за цял живот. Когато започнеш в Радиото, ти или не можеш да се справиш, или се пристрастяваш. С мен беше второто. И така останах повече от 36 години. Аз започнах тогава в Комитет за телевизия и радио и заповедта ми беше разписана от големия български композитор Александър Йосифов."
Музиката и Радиото
"Никъде другаде, освен в Българското национално радио, аз не мога да направя или да чуя, или да избера за нашите слушатели толкова голямо разнообразие от музика – и то класическа музика. Класическата музика остава в БНР. А специално пък в програма "Христо Ботев" това, което продължаваме да правим, е наистина безценно – както за тези, които работят, така и за слушателите. Не можете да си представите какво имаме във фонотеката. Няма друга възможност освен да сме на нивото на слушателите. За да бъдеш на нивото на своите слушатели, трябва да се интересуваш, да четеш, да знаеш... и 24 часа да слушаш."
Любими изпълнители
"Мария Калас. Защото тя е жената, която преобърна оперния свят. Това звучи като клише, но когато слушаш тези преди нея и тези след нея, разбираш за какво става дума. Тя направи операта да е актьорска, да е емоционална, да те кара да настръхваш. Има преди нея много по-гласовите, много по-изявени оперни певици, но тя за мен е жалона – преди Калас и след Калас.
А Хосе Карерас е любимият ми певец. От първото ми чуване, когато даже не знаех кой е този певец, се влюбих в тембъра му, в начина, по който пее, в този глас, изпълнен със слънце. Павароти е велик, Доминго – също, Алфредо Краус... много са. Но на сърцето ми е Карерас."
БНР преди дигитализацията
"Беше много интересно, защото бяхме повече от 50-ина музикални редактори – работехме за всички програми, всичко беше на ленти. Трябваше да прослушаш всяка лента за предаване. Но най-драматично беше, когато правиш опера... Всичко минава и се забравя. Когато излезе компактдискът, се почувствахме преродени. Хубавото бързо се приема. Сега лентите като че ли отиват назад, въпреки че това, според всички, е най-трайният звуконосител. Това, че Радиото пази своите ленти, е добре. Те може да се наводнят, дори да мухлясат... но звукът стои. Едното не изключва другото. Разбира се, имаме и лентохранилището в Боровец – така трябва да се съхраняват лентите."
Как се съчетава музикалното редакторство с административната работа, какво означават наградите и как ѝ се отразява дистанцията заради пандемията – можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БНР
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg