На 88 години си отиде актрисата Гергана Кофарджиева, съобщават нейни близки.
Гергана Кофарджиева е еднa от най-популярните театрални актриси от близкото минало. В творческата ѝ биография са вписани роли на големи аристократки, заради което в театъра е наричана от колегите си „Царицата”. По-известни нейни превъплъщения са в образите на Амели Петрович във „В полите на Витоша”, Клея в „Езоп”, Мария-Десислава в „Безсмъртна песен” и др. Ролята, с която си взема сбогом с публиката, е на Г-жа Фон Щайн в „Разговор в дома на господин Фон Гьоте” от П. Хакс, на сцената на Театър „София”. След 19-годишно отсъствие през 2011 г., Кофарджиева отново се качва на сцената в ролите на Щиглеца и Жената над 70-те в спектакъла на Иван Добчев „Преди/След” от Роланд Шимелпфениг.
Гергана Кофарджиева е родена на 3 май 1932 г. в гр. Камено, Бургаско. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев през 1956 г. Дебютира в ролята на Турандот в „Принцеса Турандот“ от Карло Гоци на сцената на ДТ Враца. Работи в драматичните театри във Варна, Враца, Пловдив, Смолян, Театър „София“, „Театър на поезията и естрадата“. Участва във филма „HDSP: Лов на дребни хищници“ на реж. Цветодар Марков в ролята на Госпожата.
Номинирана е за наградата на Съюза на артистите в България "Икар" 2011 за поддържаща женска роля, получава Награда АСКЕЕР за поддържаща женска роля и е носител на редица национални награди.
Гергана Кофарджиева е известна още и като Кофарджиева - Гройс, съпруга на покойния голям наш режисьор Любен Гройс.
Поклон пред паметта ѝ.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg