Електронната рецепта е цифров вариант на стандартната хартиена рецепта. Лекарят я попълва на компютъра си и записва информацията в здравната карта на пациента. Електронните рецепти се изпращат по интернет в момента на написването им и по този начин целият процес по закупуването на лекарството се улеснява, а шансът за допускане на грешки намалява, защото вече не се разчита на докторския почерк. Електронна рецепта се съхранява също и на специален сървър в НЗОК, чрез който единствено може да бъде изпълнена. Електронни рецепти се издават за лекарства, заплащани напълно или частично от Здравната каса.
Как приемат новите електронни рецепти общопрактикуващите лекари?
Електронната рецепта се оказа доста по-сложна за изпълнение, в сравнение с електронното направление, коментира в "Нашият ден" д-р Костадин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив.
"Цялата тежест я изнесоха програмистите. Много работа, за да се актуализира софтуерът – основно Дирекция "Електронно здравеопазване", програмистите на "Информационно обслужване", програмистите, които правят софтуера за лекарите и за аптеките и за НЗОК. Електронната рецепта се оказа доста по-сложна за изпълнение, сравнено с електронното направление. Трябва да се предвидят повече неща и изисква повече време и много работа. Процесът не зависи само от една страна. Трябва да се синхронизират Националната здравна информационна система, лекарските софтуери, аптечните софтуери, и тези на НЗОК.
Срокът за окончателното премахване на хартиените рецепти е предвиден по-дълъг – до 1 май, за да може да се отстранят всички възникнали бъгове.
Софтуерът на около 70% от колегите е готов да изпълняват рецепти. Останалите 30% все още се тестват и доуточняват. Очаква се да се подобри координацията с другите звена.
Оказа се, че в малките населени места не е по-трудно. Най-трудно реагират големите аптечни вериги. Те са решили да изчакват."
Д-р Сотиров разясни, че няма проблеми с електронните направления за Covid-19, защото те са по-лесни за правене. Единственият проблем е при идентификацията на пациента – кодът е 12-цифрен и понякога се допускат грешки.
Чуйте повече подробности в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
