Подготвени ли са педагозите за работа с най-важния период в детското развитие – ранното? Достатъчни ли са инвестициите в професионалното изграждане на кадрите, работещи с тях?
Савелина Русенова от Фондация “За нашите деца“, ръководител на проекта “България расте с децата си“, коментира в “Нашият ден“ резултатите от едно от последните изследвания, насочени към подготовката на специалистите, работещи с деца в най-ранна възраст.
“Периодът на ранното детско развитие, както беше доказано през последните десетилетния, е ключов в развитието на човека. Затова хората, които работят с деца, тяхното обучение, образование, възможностите, които те имат за професионално развитие и условията на труд, са въпроси, които трябва да седят много високо в приоритетите на държавните политики и на обществото.“
Проблемите
“Ситуацията в трите сектора, които ние изследвахме, това са – образованието, здравеопазването и социалните дейности, има известни различия. Ние гледахме направленията – първоначално образование, университетско образование, образование на професионалистите, възможности за надграждане и развиване на професионалните умения и условията на труд.“
“Като общ проблем се очерта, че темата за ранното детско развитие с неговите комплексни аспекти – физическо, емоционално, когнитивно, езиково развитие на децата – не е добре застъпено в програмите за първоначално обучение на специалистите и в трите сектора“, каза Русенова и поясни:
“Тези програми по-скоро се фокусират върху аспекти, свързани с конкретиката на съответния сектор. Примерно, за педагозите програмите са ориентирани към ученето на децата, към педагогическите аспекти, здравните аспекти, няма я тази холистична перспектива за развитието на детето. И това се вижда като осъзната от самите специалисти нужда от придобиване на знание, защото общото и за трите сектора, което споделят специалистите в анкетните проучвания, които направихме, както и в задълбочените интервюта и фокус групи, които проведохме, е, че нямат достатъчно знания, например за работа със семейство, което е ключово в този ранен период. Нямат достатъчно знания и умения за работа с деца със специални образователни потребности, както и за работа с уязвими групи“.
Обратната връзка
“В образователния сектор има една добре структурирана система за продължаващо професионално, но пак от обратната връзка със специалистите, тя по-скоро е теоретична, не е толкова тясно свързана с практиката. От модерните тенденции в много европейски страни, не са достатъчни традиционните форми за продължаващо професионално развитие, като обучителни курсове, семинари, конференции. Те са важни, но много важно е също така развитието в практиката, след като хората вече упражняват професията и там все още има много какво да се желае и в трите сектора.“
Какви световни методи можем да приложим у нас
“Няма ограничение, тези методи се практикуват в различни страни. Важното е да се създаде системата, която ще позволи тези методи да работят за развитието на компетентна и мотивирана работна сила в рамките на компетентна система. А това означава, че освен индивидуалните професионалисти, тук е важно как се организира работата на екипите от професионалисти. Както и дали е налице компетентно управление на местно и на национално ниво.“
Много важно е, за да може да се случи професионалното развитие и подкрепата за новопостъпили млади кадри, които, както разбираме в разговорите със специалистите, лесно се обезкуражават, ако тази подкрепа липсва и напускат. Но, за да се случи това, е много важно как ще бъде организирана работата в конкретна организация“.
“Това, което в момента затруднява работата на педагозите, е голямата натовареност, големината на групите в детските градини. На практика се оказва, че един специалист работи средно с около двадесет и седем деца“.
Повече за проблемите пред специалистите и политиките при работата с най-малките можете да чуете от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg