„Куче на име Коте“ и щастието въпреки обстоятелствата

„Името ми е Коте, но съм кученце. Мама беше бордър коли, а татко ми – лапландско овчарско куче. По-точно финландски лапхунд. И така, аз съм мелез. Бордър лапколи. Или лапбордърхунд. Или кога каквото дойде. А името ми е Коте, макар че съм куче.“ Това са първите думи в книгата за деца „Куче на име Коте“ на финландския поет Томи Ко̀нтио, която излезе на български в превод на Росица Цветанова. 

Книгата не ни оставя в розовия свят на детските мечти, лесния живот и магическите разрешения на проблемите. Напротив, „Куче на име Коте“ ни сблъсква с някои от по-тъжните реалности в живота – нуждата от любов, липсата на дом и принадлежност, самотата.

• Можем ли да приемаме различните от нас?
• Умеем ли да гледаме на хората без предразсъдъци?
• От какво ни лишава независимостта?

Възрастните се страхуват от сблъсъка на децата с подобни въпроси. Томи Ко̀нтио, обаче не поставя младите си читатели в безнадеждна ситуация. В „Куче на име Коте“ намираме оптимизъм и в най-черните обстоятелства, щастието се оказва достъпно за всеки, който е готов да го дари другиму.