Кюстендил чества 143 години от Освобождението на града. И спомня ония драматични събития от средата на януари 1878 г. Градът е освободен два дни преди сключването на Одринския мир, отбелязват историците и хроникьорите.
От десетилетия кюстендилци неизменно организират на 29 януари шествие до паметника на войводата дядо Ильо Марков, отбелязват годишнината с поднасяне на венци и цветя, с културна програма. Сега няма да има шествие, няма да се допуска струпване на хора, дори и официален час на поклонението не е обявен – като противоепидемична мярка, обявиха от Общината.
Десетки кюстендилци обаче ще отидат да сложат цвете и да сторят поклон пред делото на освободителите.
Кюстендилци знаят, че градът им е освобождаван два пъти. Както и това, че голям принос за Освобождението на Кюстендил има войводата Ильо Марков. Ето я и хронологията според историка доц. д-р Ангел Джонев:
"Кюстендил е сред последните освободени български градове в рамките на Руско-турската война от 1877-1878 г. В средата на януари 1878 г. руската войска е в близост до града. В непосредствена близост е и четата на Дядо Ильо войвода, разположена като разузнавателен отряд в района на село Коняво. От там се прави връзка с родолюбивото кюстендилско гражданство, което настоява да се извърши по-скоро Освобождението на града поради обстоятелството, че в него вече няма турска власт. Турската власт е избягала, създадено е едно временно управление, което е смесено.
Доста голямо влияние има Кюстендилският митрополит Иларион. По негово настояване се изпраща делегация от видни кюстендилци към София, където има представители на руското командване. След известни перипетии и с помощта на Ильо Марков делегацията успява да стигне до столицата и да убеди руското командване, че трябва да се извърши Освобождението на Кюстендил.
Освобождението успешно е извършено на 29 януари 1878 г. привечер. Около 15 часа руската войска се строява на моста Бистрица (днешния мост при село Ябълково) и от там с три колони започва щурмуването на града. Турската артилерия дава няколко неуспешни залпа, руската войска се придвижва по трасето към Кюстендил и към 18.30 ч. градът е освободен.
Илия Марков Попгеоргиев (1805-1898), по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски – участва в тази война като един от главните ръководители на паравоенни формации – на четите, които са формирани. Те имат предимно разузнавателен и диверсионен характер. Той се движи с руската армия през цялата война, независимо че здравословното му състояние не е добро."
Чуйте историята на дядо Ильо Войвода в разказа на кореспондента на БНР Кирил Фалин.
Снимки – РИМ Кюстендил
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
