Как така нямаш телевизор, накъде гледат всички мебели у вас? – това е реплика на Джоуи Трибиани – един от героите на прочутия сериал „Приятели“. А преди мебелите да се насочат към тв екрана, семействата са се събирали на голямата баварска маса във вестибюла, за да научат от радиото всичко, което се случва по света.
Промените в света променят и домовете ни. Голямото затваряне ги натовари с нови функции – на офис, класна стая, спортна площадка, кабинет – понякога по едно и също време.
Удобно, а не ефектно
„Вече не е толкова важно как изглежда диванът, а колко дълго може да се седи удобно на него – отбелязва Цветана Шипкова, главен редактор на списание „Мебелен дизайн“. На преден план излезе функционалното и удобно жилище. Дизайнерите бързо се насочиха към създаване на многофункционални мебели, които лесно се трансформират от работна площ в маса и т.н. Появи се и тенденцията да работим прави.
Модата на отворените пространства, в които се влиза направо в дневната, без антре, отминава. Появи се необходимостта от по-безшумни домашни електроуреди и дори от шумоизолиращи прегради, което дори отвори нужда от саунд инженери.
Малкото е повече
Ще притежаваме по-малко, но по-удобни и функционални мебели, а и вещи като цяло. Не е лошо да преосмислим навика си да трупаме вещи и да държим предмети единствено заради сантименталната им стойност.
Друга тенденция, която беше започнала преди пандемията, но избуя, е нуждата от зеленина. Може да са декоративни растения, подправки или дори зеленчуци. Хубаво е да поканим природата в дома си, независимо дали разполагаме с градинка, балкон или само с перваза на прозореца.“
Ако трябва да обобщим – принципът „малкото е повече“ се изпълва с ново съдържание, а ако успеем да поканим и природата у нас – ще живеем по-добре.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg