Поредното издание на предаването „Студио „Музика“ е посветено на Волфганг Амадеус Моцарт, чиято 265-а годишнина от рождението светът отбелязва на 27 януари тази година.
Роден в Залцбург през 1756 г., за своя кратък земен път, продължил само 35 години, Моцарт оставя колосално по количество и неповторимо по своята художествена висота музикално творчество – над 600 опуса във всички познати по неговото време жанрове: инструментални концерти, камерни и солови произведения, опери, симфонични творби, хорова и религиозна музика. През изминалите повече от две столетия за Моцарт сякаш е казано почти всичко и едва ли има меломан по света, който да не знае по-известните подробности от неговия динамичен и бурен живот, а уникалната му музика непрестанно звучи под най-различни форми и всевъзможни изпълнения. Затова и днес „Студио „Музика“ ви предлага собствен своеобразен поглед към творчеството на великия виенски класик – музиката на Моцарт в интерпретация на утвърдени и изявени български музиканти. Този музикален празник ще споделят, като събеседници, двама от най-ярките български съвременни творци – композиторът и диригентът академик Васил Казанджиев и цигуларят професор Минчо Минчев.
Ще прозвучат и някои от емблематичните моцартови творби. Една от тях е серенадата „Малка нощна музика“, чиято точна датировка на завършване е 10 август 1787 г. във Виена, когато Моцарт работи паралелно и върху операта си „Дон Жуан“. В оригиналната партитура серенадата е за струнен квинтет от две цигулки, виола, виолончело и контрабас, но днес почти винаги се изпълнява от струнни оркестри, а много често и от струнни квартети, а в ефира на програма „Христо Ботев“ нейни изпълнители са Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, дирижирани от Васил Казанджиев в запис от 1974 г.
От инструменталните концерти ще чуете финала на Четвъртия цигулков концерт, който, заедно с останалите концерти за този инструмент, е написан от Моцарт през 1775 г. и ще прозвучи отново в изпълнение на софийските солисти и Минчо Минчев, този път под диригентството на маестро Пламен Джуров.
Разбира се, включени са и някои от камерните творби на гениалния виенски класик. В изпълнение на квартет „София“ ще прозвучи финалът на Струнен квартет № 17, наречен „Ловът“, който е един от общо шестте квартета, посветени на Йозеф Хайдн, а Минчо Минчев и пианистът Евгени Божанов ще ви пренесат в искрящият от чистота свят на моцартовите сонати за цигулка и пиано. Няма да бъдат пропуснати и композициите, създадени от Моцарт за един от неговите любими инструменти, какъвто е пианото. В изпълнение на пианиста и композитор Боян Воденичаров ще чуете първа част из Соната за фортепиано, номерация по Кьохел 300, изсвирена на исторически инструмент, а голямата българска пианистка, педагожка и музикална общественичка професор Люба Енчева изпълнява третата финална част на Соната № 9, К. 311.
За финал ще бъде представен част от най-мащабния симфоничен опус на Моцарт – неговата последна номерирана симфония № 41, известна още като „Юпитер“, наименование, което по всяка вероятност е дадено на творбата най-напред от импресариото на Моцарт Йохан Петер Саломон. Тя ще прозвучи в запис от 1985 г. в изпълнение на оркестър „Симфониета“ на БНР, а диригент отново е Васил Казанджиев.
Вие също може да бъдете част от този празник на духа на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник, 26 януари, от 19.30 часа.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg