Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикалната вселена на всепризнатия гений В. А. Моцарт през погледа на българските изпълнители

Снимка: Wikipedia

Поредното издание на предаването „Студио „Музика“ е посветено на Волфганг Амадеус Моцарт, чиято 265-а годишнина от рождението светът отбелязва на 27 януари тази година.

Роден в Залцбург през 1756 г., за своя кратък земен път, продължил само 35 години, Моцарт оставя колосално по количество и неповторимо по своята художествена висота музикално творчество – над 600 опуса във всички познати по неговото време жанрове: инструментални концерти, камерни и солови произведения, опери, симфонични творби, хорова и религиозна музика. През изминалите повече от две столетия за Моцарт сякаш е казано почти всичко и едва ли има меломан по света, който да не знае по-известните подробности от неговия динамичен и бурен живот, а уникалната му музика непрестанно звучи под най-различни форми и всевъзможни изпълнения. Затова и днес „Студио „Музика“ ви предлага собствен своеобразен поглед към творчеството на великия виенски класик – музиката на Моцарт в интерпретация на утвърдени и изявени български музиканти. Този музикален празник ще споделят, като събеседници, двама от най-ярките български съвременни творци – композиторът и диригентът академик Васил Казанджиев и цигуларят професор Минчо Минчев.

Ще прозвучат и някои от емблематичните моцартови творби. Една от тях е серенадата „Малка нощна музика“, чиято точна датировка на завършване е 10 август 1787 г. във Виена, когато Моцарт работи паралелно и върху операта си „Дон Жуан“. В оригиналната партитура серенадата е за струнен квинтет от две цигулки, виола, виолончело и контрабас, но днес почти винаги се изпълнява от струнни оркестри, а много често и от струнни квартети, а в ефира на програма „Христо Ботев“ нейни изпълнители са Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, дирижирани от Васил Казанджиев в запис от 1974 г.
От инструменталните концерти ще чуете финала на Четвъртия цигулков концерт, който, заедно с останалите концерти за този инструмент, е написан от Моцарт през 1775 г. и ще прозвучи отново в изпълнение на софийските солисти и Минчо Минчев, този път под диригентството на маестро Пламен Джуров.
Разбира се, включени са и някои от камерните творби на гениалния виенски класик. В изпълнение на квартет „София“ ще прозвучи финалът на Струнен квартет № 17, наречен „Ловът“, който е един от общо шестте квартета, посветени на Йозеф Хайдн, а Минчо Минчев и пианистът Евгени Божанов ще ви пренесат в искрящият от чистота свят на моцартовите сонати за цигулка и пиано. Няма да бъдат пропуснати и композициите, създадени от Моцарт за един от неговите любими инструменти, какъвто е пианото. В изпълнение на пианиста и композитор Боян Воденичаров ще чуете първа част из Соната за фортепиано, номерация по Кьохел 300, изсвирена на исторически инструмент, а голямата българска пианистка, педагожка и музикална общественичка професор Люба Енчева изпълнява третата финална част на Соната № 9, К. 311.
За финал ще бъде представен част от най-мащабния симфоничен опус на Моцарт – неговата последна номерирана симфония № 41, известна още като „Юпитер“, наименование, което по всяка вероятност е дадено на творбата най-напред от импресариото на Моцарт Йохан Петер Саломон. Тя ще прозвучи в запис от 1985 г. в изпълнение на оркестър „Симфониета“ на БНР, а диригент отново е Васил Казанджиев.
Вие също може да бъдете част от този празник на духа на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник, 26 януари, от 19.30 часа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Щефан Владар пред БНР: Най-важен в музиката е езикът

Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света. Свирил под диригентството на Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, сър Невил Маринър, Кристиан Тилеман, в изяви с Оркестъра на Академията на St Martin in the Fields, Баварския държавен оркестър, Кралския..

публикувано на 01.10.24 в 12:15

Пътеводната звезда на певицата Леонора Илиева в операта

В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва  Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От..

публикувано на 01.10.24 в 08:50

Музика от Брамс в бутиков концерт с история в София

Поредицата "Концерти с история" отбелязва  Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент в..

публикувано на 01.10.24 в 08:00
Консорт „Беншоа“

Възстановената Missa Scaramella

Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..

публикувано на 30.09.24 в 14:59

Самочувствие на сцената с оперния певец Окан Сипахиолу

Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..

публикувано на 30.09.24 в 13:05