През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата.
Елинка Величкова, отговорен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, е Главен герой. Сякаш музиката е нейният живот. Тя винаги е била разпознаваема от слушателите.
"Родителите ми не са професионални музиканти – те са обикновени хора. Баща ми беше преподавател в военното училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия, конструктор на самолети, човек с конструктивна мисъл. Майка ми е с икономическо образование. Двамата пееха чудесно и в дует и бяха душата на компанията. Моят дядо по бащина линия свиреше, макар и пак любителски, в биг бенд в Шумен, с който всяка вечер изнасяха концерти на живо.
Започнах в 4-ти клас с акордеон – беше по-голям от мен... Беше ми много трудно да го нося, но преподавателката откри у мен музикални заложби и ме ориентира към виолончело. А учителката, която имах, Малинка Каракашева, тя въведе любовта и отношението, което имам, специално към този инструмент. За мен най-душевно богатият, най-чувственият инструмент е виолончелото – и не съм пристрастна, това е мнение и на други ми колеги. Свирила съм 2 години в Плевенската филхармония, след това довърших задочно висшето си образование, защото се появи дъщеричката ми... нямаше как да продължа. Винаги съм имала една дистанция от сцена, от микрофон.
Радиото като съдба
"И за миг не съм съжалила, че съдбата ме доведе до музикалното редакторство. Константин Попов (основоположникът на виолончеловата школа в България) ме въведе във виолончелото. Неговата дъщеря Татяна Попова беше постъпила току-що в радиото в редакция "Камерна музика" и беше командирована на Плевенски музикални дни Катя Попова. Тя дойде на гости вкъщи и започна да ми разказва за работата си в радиото. Това толкова ме впечатли, че след срещата казах на майка ми: "Това е, което искам да работя, никакви сцени и концертиращи артисти не ме вълнуват". Благодарна съм на съдбата си, че това беше осъществено."
Екипност – ключът към радиото
"Екипността е едно от най-важните неща в нашата работа. Предпочитам да се изразявам с музика, отколкото с думи. Такава екипност се получи в предаването "За здравето" със Стойчо Стоев и с Цвета Николова в "Познати и непознати". Петър Гюлеметов - Мусалата редакция "Музикално оформление", както се казваше тогава, това е основата, която съм получила в радиото. Никой музикален редактор не може да бъде добър, ако не мине през такъв род школа на музикалното оформление. Тогава Петър Гюлеметов - Мусалата имаше една крилата фраза към всички млади: "Трамвайно билетче да ви дадат, трябва да можете да го оформите музикално". Обикновено не беше доволен от това, което правим, но на събрания, на съвети винаги ни хвалеше – като децата, които целуваш само когато спят..."
Водещото в музикалния избор през годините
"За мен има един израз за музиката – хубава музика, която съвпада с моята душевност. Може би моят вкус няма да допадне на други, но всеки си има своята линия в музиката. Хармонията е тази, която винаги съм следвала. Хармонията не само в музиката, но и в отношенията с хората, с любимите и с близките хора, има я в природата... Това за мен е мелодичната линия, която следва музиката. Във всички стилове и музикални жанрове."
Елинка Величкова благодари за топлите думи на своите колеги и подчерта, че за нея е чест да бъде отговорен редактор на толкова професионални и добри музикални редактори от редакция "Забавна музика".
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg