Как се промени животът в малките селища вследствие на пандемията през 2020 година? Анализът на Института за пазарна икономика, който ще излезе след няколко дни (на 26 януари), засяга най-вече регионите на България и по-точно някои лоши икономически тенденции – последствия от пролетния локдаун и всички мерки срещу коронавируса. Това коментира в "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Интересно наблюдение е, че по-малките населени места като че ли бяха по-малко засегнати от ограничителните мерки и съответно от икномическата криза, която започна вследствие на пандемията, отколкото големите икономически центрове. В доста по-развитите пазари на големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – се наблюдават доста по-големи спадове, по-голям ръст на безработицата, по-голяма задържане на заплатите. Те бяха много по-добре развиващи се през последните години и имат много повече какво да губят. Кризата беше по-мека в икономически по-изостаналите места."
Туризмът и транспортът – двата сектора, които понесоха най-голям удар
"Туризмът на практика не работи. Зимният туризъм през втория локдаун на практика го нямаше. Летният беше малко по-добре, но и там като цяло имаше спад, сравнено с предишния сезон. Когато говорим за тези два сектора, трябва да имаме предвид, че с тях са навързани много дейности. Това ще е по-дългосрочната щета в нашата икономика."
Нива на безработицата
"Има места в България, които са с високи нива на безработица и преди коронавируса. Най-вече говорим за Северозапада – за областите Видин, Враца, Монтана. Но значителни повишения на нивата на безработица имаше най-вече в туристическите райони в периода на пролетния локдаун – Банско, Разлог... някои от спа курортите. Вече има и повишение на безработицата в морските курорти."
Регионални профили: 2020 – Показатели на прага на пандемията
"Анализът тази година се фокусира върху пазара на труда. Динамиката на пазара на труда през първото тримесечие на 2020 г. Това е акцентът."
Връщане на хората към селата
"В хода на кризата имаше едно интересно наблюдение – връщане на хората към селата в някои региони – особено по време на първия локдаун, когато се издигаха бариери и не можеше да се пътува. В този смисъл можем да видим и една надежда за малкото населено място. Колкото повече сме в състояние да работим от разстояние вкъщи, толкова повече големите градове стават по-малко привлекателни за нови икономически дейности."
Преориентация на бизнеси
"Да. Някак си за няколко месеца от традиционната търговия на живо в магазин преминахме масово към продажби по интернет, бизнесът с доставки и разнос стана доста по-силен. Това са най-очевидните динамики."
Антикризисните мерки на правителството
"Всъщност част от доброто представяне на пазара на труда за 2020 година можем да отдадем на мярката 60/40. Проблемът там беше не че беше неправилно насочена, а че много се забави. Ако тази мярка беше заработила малко по-бързо, можеше да спестим малко от безработицата между февруари и май."
Адриан Николов обобщи, че на този етап фискалното състояние изглежда стабилно въпреки епидемичната обстановка. Той подчерта, че колкото по-бързо успеем да ваксинираме максимална част от населението, толкова по-бързо ще успеем да се върнем дори в предкризисното състояние.
Чуйте повече в звуковия файл.
Животът в малкия град по време на пандемия. Безработица, фалирали малки бизнеси или преориентация в търсене на оцеляването. Гласове от Видин и Кюстендил – разговор с Пламен Коцев от Радио Видин, анкета на Валери Леков от Кюстенди, както и коментар на редактора Грациела Ингелска можете да чуете в звуковите файлове.
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg