Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Зоран Станков

Сърдечно-съдови изменения след прекаран Covid-19

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

Какви са последиците от Covid-19 за системите в нашия организъм? Все повече данни се събират. Оценка на сърдечно-съдовата система при пациенти след преболедуван Covid-19 прави в "Нашият ден" интервенционалният кардиолог д-р Зоран Станков, от екипа на проф. Иво Петров. 

База за оценката

"С увеличаване на броя на пациентите, прекарали Covid-19, след втората вълна значително нараства. Аз лично дневно преглеждам по 5-6 човека след Covid инфекция. Основните проблеми, споделени от пациентите, са: липса на задоволителен функционален капацитет (т.е. задухът персистира, както и лесната умора); от страна на сърдечно-съдовата система най-честото оплакване е сърцебиене – около 80%, което е доста симптоматично. При направените допълнителни изследвания (ехокардиография) на пациенти с прекаран Covid перикардните изливи са доста по-редки (аз лично съм засекъл 4 от близо 200 пациенти), а пък миокардитите, което е най-сериозното усложнение на сърдечно-съдовата система, към момента доказан миокардит след прекаран Covid имаме само при един пациент. Това е добра новина. 

Когато говорим за големите съдове, усложненията са доста по-чести. Лекували сме пациенти, които имат запушване на вени (доста често). Изследвания от Испания описват около 20% белодробен тромбоемболизъм като усложнение след Covid. Такива пациенти лекуваме поне по 5 на седмица. Да не забравяме и артериалните тромбози – за последния месец – 6 пациенти, които сме лекували от периферни емболии (най-често на горни крайници). Все още няма достатъчно база данни, за да разберем защо точно така се получава."

Сравнение с други прекарани вирусни инфекции

"Аз разделям нещата на две групи – увреда директно на сърцето и тромбози на периферните съдове с техните усложнения. Първата група са много редки, за щастие, сравнени с другите вирусни инфекции. Втората група, за съжаление, (тромбозите на вените и артериите) е много по-честа при Covid. Тук говорим за съвсем различен механизъм – не както при другите вирусни инфекции – възпаление на самата плака, а емболии и тромбози, които са на места даже при хора, които нямат атеросклероза. Механизмът е съвсем различен и честотата е по-голяма."

Групи с по-голям риск от усложнения

"Тук групите не можем да ги определим. Затова при пациенти със среднотежко и тежко изкарана инфекция е много важно по-продължителното антитромботично лечение – приемането на антикоагуланти за по-дълъг период от време. Испанците препоръчват до 45 дни да се приемат антикоагуланти, което и аз препоръчвам на моите пациенти."

Необходим набор от изследвания

"При нас правим изследвания на: пълна кръвна картина, нива на Д-димер, маркери на възпаление, нива на фибриноген, електрокардиограма, за да установим дали има ритъмно-проводни нарушения и синусови тахикардии, най-чести при тези пациенти. Профилактиката на сърдечно-съдовия преглед приключва с ехокардиография на сърцето, за да изключим миокардити и перикардни изливи. И финално – Доплер на периферните артерии и вени."

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55