Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сурва в гр. Батановци и тъмните сили на дъжда и водата

Снимка: БГНЕС

Обредното маскиране по българските земи идва от дълбоката древност и е живо до днес – техните изпълнители, най-често мъже се наричат и сурвакари, и кукери, и бабугери и как ли още не в различните краища.

Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, закачат се с множеството, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно играят хоро и се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селото.

Особено място сред традиционните маскарадни игри заема празникът Сурва в Западна България – Пернишко, Кюстендилско и други региони. Той се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари – народната Нова година (Васильовден по стария календарен стил). За тях Сурва е най-обичаният празник в годината. Основното ядро в него е гоненето на тъмните зли сили със страшни костюми, маски, звуци от звънци и ритуални танци.

Всяка година този древен ритуал и страховитите маски изпълват ежедневието дори и на най-съвременните българи от тези земи, макар в последните времена дори и те не успяха да се преборят с „чумата на 21 век“ – коронавируса.

Традицията в някои селища можеше да бъде спазена и тази година при много по-скромни тържества, ако не се беше появила и една друга зла сила – наводняването на части от Западна България от дъждовете и изпускането на някои язовири… Това остави в последните няколко дни под вода много селища около София, и около Перник. 

Кметът на гр. Батановци Радослав Петров през последните дни не мисли за празника Сурва, макар че освен градоначалник, той е и бюлакбашия на сурвакарската група, т. е. нещо като ръководител на тържествата. Той е доста напрегнат, тъй като водата в Батановци тече като река и е наводнила не само някои къщи, но цели махали. В града няма никакъв повод за празник, напротив, всички са много разтревожени от водното бедствие, а някои граждани и две по-далечни махали е трябвало да бъдат евакуирани. И затова според г-н Петров не са виновни тъмните сили през зимата, а по-скоро невниманието на хората, специалистите и държавата. Защото разливането на водите не е само част от природата, а и част от човешката небрежност.

И все пак… хората от Батановци, а и от други селища в околността чакат цяла година за празника Сурва и независимо от тревожните времена ще отбележат Сурва по най-скромния начин.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12