Обредното маскиране по българските земи идва от дълбоката древност и е живо до днес – техните изпълнители, най-често мъже се наричат и сурвакари, и кукери, и бабугери и как ли още не в различните краища.
Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, закачат се с множеството, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно играят хоро и се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селото.
Особено място сред традиционните маскарадни игри заема празникът Сурва в Западна България – Пернишко, Кюстендилско и други региони. Той се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари – народната Нова година (Васильовден по стария календарен стил). За тях Сурва е най-обичаният празник в годината. Основното ядро в него е гоненето на тъмните зли сили със страшни костюми, маски, звуци от звънци и ритуални танци.
Всяка година този древен ритуал и страховитите маски изпълват ежедневието дори и на най-съвременните българи от тези земи, макар в последните времена дори и те не успяха да се преборят с „чумата на 21 век“ – коронавируса.
Традицията в някои селища можеше да бъде спазена и тази година при много по-скромни тържества, ако не се беше появила и една друга зла сила – наводняването на части от Западна България от дъждовете и изпускането на някои язовири… Това остави в последните няколко дни под вода много селища около София, и около Перник.
Кметът на гр. Батановци Радослав Петров през последните дни не мисли за празника Сурва, макар че освен градоначалник, той е и бюлакбашия на сурвакарската група, т. е. нещо като ръководител на тържествата. Той е доста напрегнат, тъй като водата в Батановци тече като река и е наводнила не само някои къщи, но цели махали. В града няма никакъв повод за празник, напротив, всички са много разтревожени от водното бедствие, а някои граждани и две по-далечни махали е трябвало да бъдат евакуирани. И затова според г-н Петров не са виновни тъмните сили през зимата, а по-скоро невниманието на хората, специалистите и държавата. Защото разливането на водите не е само част от природата, а и част от човешката небрежност.
И все пак… хората от Батановци, а и от други селища в околността чакат цяла година за празника Сурва и независимо от тревожните времена ще отбележат Сурва по най-скромния начин.
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg